Чета последните малоумни разпоредби за носенето на маски и немея. Става ми ясно, че едни закрити помещения, като магазините например, са по закрити от други. В магазините е задължително носенето на маски, а в ресторантите не. Да бяха си направили труда да обяснят защо така, но те не, разпореждат и това е. Така е, защото са тъпи и объркани, но и ние сме виновни, че ги търпим. Търпим ченгеджийските им номера, да те глобяват ако не носиш маска в магазин, но да глобяват и собственика ако е допуснал да си без нея. Един вид, да се самоконтролираме и дебнем взаимно, а те да щракат с пръсти. Виновни сме, че им търпим цялата простащина, и никой не може да се оправдава за това.
Едно обаче е ясно, какво се случва в целия този хаос. ОТСТЪПВАТ БАВНО НА ЗАДЕН ХОД. Така постъпва човек, когато е силно уплашен и иска да избяга, но краката не му се подчиняват от ужас. Да, уплашени са от това в което сами се набутаха. По тази причина с лъжи, мъгляви обяснения и действия се опитват да се измъкнат бавно от ситуацията, белким забравим и им се размине. От нас зависи дали ще ги оставим да се изнижат или ще ги паникьосаме и накараме да избягат. Малко им трябва и малко им остава, трябва да свикват с тази мисъл.
