ЧЕРВЕНИ ПОЯСИ И ПОТУРИ ВМЕСТО ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ

От гледна точка на структурната антропология (Клод Леви-Строс) между езическото хоро на “мъжкари” със селски носии в мръсна фекална ледена река и ритуалния танц на голи диваци-канибали около огъня с печаща се жертва за ядене няма принципиална семантична разлика.

Даже във втория случай има обяснима причина за социална радост и възторг, а при хорото тази причина липсва; тя не би могла да е конфесионална (християнска), тъй като в каноничния регистър на празниците и ритуалите на църквата такова обществено действие няма.

Мисля, че се касае за особена екзотична проява на периодична акутна масова хистерия с шизоидни компоненти. А ако имаме предвид и желанието за признаване и институционализиране на Калоферското хоро от Гинес, ЮНЕСКО, ЕС и др., не са изключени още и общественопараноидни отенъци.

Не би трябвало нормален съвременен образован човек със средна интелигентност (над 105 IQ) да изпитва патриотична гордост от подобно грозно зрелище, даже напротив!

Освен ако не иска да направи на всяка цена впечатление на себе си и на околните, демонстрирайки показно мъжество заради компенсиране на психични комплекси за малоценност.