Дипломацията съвсем се изкелефенчи. Някога дипломатите - посланици са били пращани от своите владетели в съседни и по-далечни царства и господарства като заложници и между другото са шпионирали въпросните царства и господарства.
В по-късни и уж по-цивилизовани времена посланиците все по-малко са били заложници и повече са били шпиони. Но винаги условието да си посланик е било да си от благороден произход, а по-късно - да си обучен, да си част от кариерата, да владееш дипломатическата интрига, да поназнавайш това-онова в политическите игрички. Имало е моменти, когато да те пратят посланик е било наказание и начин да те разкарат за малко, или за повече от игричките. Тато беше цар - пращаше в Улан Батор, в Рим и други столици всички, които му се пречкаха в партийното и държавното управление.
След Тато традицията продължи по особен и смешен начин. Михайлова-Нейнски замина за Анкара с огромния си багаж познания за творчеството на никарагуанските поети, Сугарев отиде в Индия, защото имаше вид на пенсиониран руски ясновидец, АлЙо битува в Полша и в Македония, защото има радикална и неолиберална привързаност към безплатните софри и авантата. Тафров се мота в Рим и ООН. И така нататък... Имена, дестинации и адреси - бол.
Сега наблюдаваме поредните самодейни ходове на Зеленски, който ни праща Н. Пр. сексоложката Олеся да го представлява у нас. Та, затуй казвам, че дипломацията съвсем се изкелифенчи.
ИвайлоК
1 year before
Много, да не кажа всички, от текстовете на този автор, са с негова (вероятно негова!?) снимка - с оръжие на рамо, на фона на хайдушката ни гора. В мъжествена поза. Не зная защо си е избрал такава снимка - може би е повел бащина дружина хайдути? Или е тръгнал да се бори с феодалните ни чорбаджии-капиталисти по гори и паланки? Не мисля. Не е такъв човекът. Той си е наш, обикновен. Много вероятно - уплашен от силните на деня. И за да възстанови равновесието си - тръгнал е на лов. За зайци и сърни. Може и за глигани, или дори мечки - със сговорна дружина... Усещам гадене от такива демонстрации.
Коментирай