Това, което видях днес в Народното събрание, ми приличаше на изпращане на младоци на летен лагер. Уж Парламент, а като на гарата.
Младежите тръгват за летен лагер към планината, а бащи, майки, баби и дядовци ги изпращат. И мърморят някакви работи, и нареждат, и заплашват, и се правят на всезнайковци.
И все едни полезни съвети дават, и заръчат: „Не ни забравяйте! Обаждайте се! Ние ще се отзоваваме.“
А младежите се качват на влака и се готвят да отпътуват.
Гледам аз откриването на Народното събрание и в очите ми се набиват ей такива неща: Светлината е друга. Говорът е друг, жуженето е друго, въздухът е друг в Парламента. Някак си по-проветрено изглежда.
Като излезе да говори някоя депутатка от младите – и аз май не слушам какво говори, а само я съзерцавам – хубава, та хубава.
Като излезе да говори Десислава Атанасова, нито слушам, нито гледам – няма за какво.
Като излезе Кирил Петков и почне да си разтяга усмивките, си викам: „Еех, децата ни ще ни управляват! Кога се мина това време?“
И стискам палци, и ме е страх.
Като излезе Мустафа Карадайъ и почне да плете едни иновации, догонвания и ускорителности, едни зелени слънчеви и сенчести сделки, гледам кои седят до него, и ми причернява. И се сещам за Родопите и родопчаните, и ми светва.
В Парламента днес имаше променлива облачност. Може и да превали в близките часове, но прогнозата за следващите дни е хубаво време. Даже в планината.
Това е – младите тръгват към планината, а изпращачите най-много да махат с ръка.
P.S. Оставям на политическите брокери, баячки, влъхви и всякакви други мераклии за прожектори да спрягат имена, постове, министерства, да хвърлят зарове и да въртят рулетки. Те, милите, вече и за махане с ръка не стават.
Николай Милчев
