ФЕЙСБУК, БЕЗ КОЙТО НИКОЙ НЕ МОЖЕ!

Преди малко телефонът ми огласи мелодия някак си приятелска. И ми звъни колега, уважаван и обичан от мен приятел и журналист. И ме пита: как си , къпеш ли се?

В първият момент не схванах, и му казвам ,че съм на салатка и любимото узо. Не,бе поправя ме – къпеш ли се в народната любов. Е, чак да се къпя не е, ама не скривам, че се радвам на интерес. Всеки месец ме информират, че някъде над 350 хиляди четения имам. И това са харесвания. Колко са препечатките пък заминали по света – кой да ти каже?

Наистина Фейсбук е най-голямата медия. Неслучайно електронни и хартиени медии постоянно се молят за внеманието на Фейсбук. Не случайно дори Борисов, който едва ли си има хабер от мрежата, държи да го предават къде скита с джипа и как мачка американската посланичка. А само допреди шест години не беше така.

Политическите партии имаха формални някакви страници. Политиците се гнусяха пряко да се явят пред народната любов. Дори Кеворкян говореше с пренебрежение: абе, някакви си там се събрали, пишат това-онова. А сега е най-ревностният автор.

Политиците усетиха мощната сила на Фейсбук през онези гневни февруарски дни на 2013 година, когато народът помете правителството на Борисов. За да го избере след три месеца. Къса памет. А неговото бягство от властта беше озарено от шест човешки факли!

Откакто политиците влязоха с калните си чепици в алеите на фейсбук, стана страшно. Внесоха злобата и мръснишките номера. Фейсбук стана арена на жестоки и кървави словесни битки. Фейсбук не е този, който беше преди 2013 година – кротък, любезен, с песни и стихове…И няма никога да бъде такъв!

Стефан Северин