Илон Мъск спаси човечеството

викторе мазни таккъв

викторе мазни таккъв

И така, стигаме до въпроса, който задаваме от 30 години – защо едни нации са богати, а други – бедни,. И защо с нашия Bulgarian dream се чудим как да оцелеем, докато другите и техните Dream печелят милиарди и трилиони. Как става така, че САЩ, където статистически живеят едни от най-големите тъпаци на света, са потънали в богатство. А Африка, която има злато, диаманти и уран, е бедна. Или пък Скандинавия, в която има студ и сняг, е богата и т.н. Може би културата? Глупости. Богатите нации са най-просташките, а бедните раждат гениите. И какво от това? Може би трудът? Нищо подобно. Бедните народи бъхтат много повече от богатите. Без резултат, т.е. без файда.

Е, защо тогава едните са богати, а другите бедни? По едно време започнахме да се досещаме, че по-богат е онзи, който има повече пари, а щом като те никога не са изкарвани по честен начин, богат е онзи, който е по-голям бандит, или който си печата парите сам. Нещата с бандитизма и с печатането при САЩ съвпадат. Което, на фона на споменатото по-горе, означава, че трябва да станем големи бандити или да си печатаме сами парите. Първото успяха само някои от нас, въпреки масовия мерак, а с некачествените доларови ментета се издънихме. С бандитизма също правим каквото можем, но на Запад се оказаха по-добри и ни биха. Заради това те забогатяваха, а ние обеднявахме.

Всъщност целият наш народ до 1990 г. беше съставен от икономически идиоти, заради простата причина, че бяхме нормални хора. Финансовото ни образование се свеждаше в крайна сметка до извода, че в живота има смъртност 1:1 на човек от населението, а за парите, особено зелените, бяхме чували, че е хубаво да ги имаш в колкото се може по-големи количества, без да питаш откъде идват. Богаташите бяха някакви извънредни хора, които вършеха някакви извънредни неща и ставаха или извънредно богати, или отиваха в затвора. Най-често и двете, т.е. бандити и половина. Теоретично всички сме на един косъм от невероятното забогатяване – милиард китайци, милиард индийци, индианците в бразилската джунгла, ескимосите на полюса…

Но как да забогатеем? Много просто. Като правим точно обратното на онова, което ни учеха нашите родители, като ни втълпяваха, че до богатството може да се стигне по следните начини: чрез работа; чрез много работа; чрез добро образование; чрез лична отговорност; чрез спазване на закона. Повечето от вас, като прочетете това, ще ни помисли за кретени. Защото и децата днес знаят, че с тези качества човек не може да стане и просяк. Но не всяка простотия е ирационална. Така например, бедният човек е идеалното опитно поле на всякакви политици. Те обичат бедността, защото бедните хора са най-лесната плячка на демагогията. Заради това все повече хора по света са все по-бедни, тъй като вярват на политиците и на техните глупости и лъжи.

Така стигаме до най-съществената част на капитализма – така нареченият свободен пазар. Неговата най-важна част е онази, която е свободна. В началото тя беше свободна за кралете и императорите, които управляваха света през по-голямата част от неговата история с убеждението, че всичко свободно им принадлежи. Заради което бяха избесени. Другите не вярват на този свободен пазар. Това са лоши хора. Те мислят, че той съвсем не е свободен и още по-малко морален. Замисляли ли сте се за това? Защо всички казват: "богатите стават все по-богати, а бедните – все по бедни"? Ние не сме чували друга сентенция, което означава, че богатството няма нищо общо с морала.