НА  СЕВЕРОЗАПАДНИЯ ФРОНТ НИЩО НОВО

Докато децата в Германия, както се разбра от новините, биват ограмотявани от телевизионния екран за значението на думата корупция, онагледено им без заобикалки с бедна България, то техните връстници у нас са държани в блажено неведение. Фестивал за младежи и малчугани съвсем навреме съобразително измести фокуса на събитията и крепостта „Баба Вида” във Видин се превърна в почивните дни  в център на непредвидена фестивална еуфория.Сиреч, ний сме непричом, не ни занимавайте с вашите протести. Тук всичко ни е наред – песни и танци на народите! Живеещите в радиуса на мощните децибели, заглушаващи случващото се в държавата, също бяха обзети по неволя от фестивалната радост.

        Има време под слънцето за всичко – време за фестивали и време за протести,но май за фестивалите е още рано. „Тука сме, тука сме!” – провиква се обаче, с цяло гърло не някой Боец, а диджеят. „Браво,браво,браво! Много сте готини! Продължаваме-е-е, ръцете горе-е-е! Танци,танци,танци!Финалистите-е-е! – реве вече колкото сили има диджеят. Реват всички.

        И сам боецът е боец.Но го няма , бойци няма да би окупирали, ако не с маршова, то с валсова стъпка тихия бял Дунав от единия до другия бряг – как примамливо белее над тихите води мостът Видин – Калафат! Да ги видим тогава тия от Шварцвалд та чак до родния бряг как ще си правят оглушки!

        Но само заблудена група видинчани развя родния трибагреник краѝ Речна гара, съвсем ненужно, разбира се,той се вее и без тяхна помощ горе от плажа до крепостта. Масите в летния ресторант на Балкантурист са заети до една, места няма и в Телеграфа, другото култово заведение с изглед към реката. Всеки със своята заблуда. Скара-бира и фестивали. Хляб и зрелища, какво повече. И за да е пълен циркът, ето го и самият гастролиращ тъкмо тези дни цирк с призиви „Не пропускайте възможността...за първи път... пълна програма...”.

        „Да захвърлим телефоните за два дни, нека имаме по-добра връзка с реалността, нека бъдем актуални!” – стреля право в целта зам.кметът Борисова, откривайки фестивала. „Да благодарим на г-жа Борисова-а-а! Аплодисменти-и-и!” – върши си работата диджеят. Както се казва,и сам диджеят е боец. А иначе, освен неизбежната мероприятийна простотия, събитието откри и своите таланти. Това, което ще им попречи да се изявят на сцена обаче, е липсата на такива например предавания като това на немската обществена телевизия, та да биха се учили и у нас от ранна още възраст на азбучните истини на гражданското общество. Предстои им на собствен гръб да разбират, че един гол талант в държава, в която царят е гол, не стига.

       А засега, в наградния фонд бяха обявени и ваучери по десет лева за консумация от фестивалния павилион, печеливши: този, който най-бързо изпие своята лимонада и който най-бързо изяде своята пица. Браво, браво! Брависимо! Аплодисменти за организаторите, със сигурност те са истинските финалисти и няма да пият само чаша студена води от касичката на общината.

    А там някъде, в една друга Европа, тази на Ханс Андерсен и неговия малък приказен герой, извикал безстрашно „Царят е гол!” и в родината на братя Грим и там, където тихият бял Дунав мие други, непознати ни по своите традиции, брегове, учат децата на непоносимост към всяко обществено зло – не само с фестивали. 

     Затова, за разлика от онези народи на нас ни се налага да откриваме голата истина къде в по-напреднала възраст – със снимки от царските покои, в които нашият цар, гол и бос, спи безпаметно. Един истински Бос, добре обут, облечен и отхранен заедно с царедворците си от най-бедния народ в Европа.

                                                                              Галина Паскалева