НЕ МЕ КАРАЙТЕ ДА ИЗБИРАМ МЕЖДУ ДВАМА УБИТИ

По-страшно от смъртта няма. От войната – също. Войната и смъртта са сестри. 
Казвам го не само защото днес стават три години от войната в Украйна, а защото войните никога, ама никога не са спирали. И смъртта също. 
Ражда се пиленце от яйце – умира пиленцето. 
Ражда се човек от майка и умира човекът. 

Моят род е давал кръвнина във всичките български войни. Прадядо ми е убит в Балканската война, а дядо ми – във Втората световна. Този ми дядо – Никола, убитият при Страцин, е виел от болка и е молел някой да го доубие, защото му е изтичала кръвта и защото немски снайперист е бил разкъсал слабините му с куршум дум-дум. Разказвали са ми, че ранен и полужив са го качили на кон и конят после бил облян в кръв. 
Щях да пропусна, Господ да ми прости, и един мой малко известен прапрадядо, който е убит на Шипка. А там, на Шипка, как ви се струва, дали е имало кръв? И дали са останали „камъни и дръвье“, които да не трошат кости и черепи?

Представяте ли си какъв океан ще се получи само и какво цунами ще ни залее с червен като жарава цвят, ако се събере на едно място всичката кръв от всичките наши велики и смъртоносни човешки войни?
В една руска песен се пее, че войната е курва. Курва е, естествено. Но тази курва – открито или тайно, е родила всички онези велики идиоти, които плуват и благоденстват в морето на нашата кръв. 
Войната е ад, но тя е рай за златото на ония, които го намират и промиват в кървавите световни реки.
Извинявам се за това, че написаното от мене придоби кървавочервен цвят, извинявам се, че вероятно преминавам мяра и граници, но ми се е запушила душата и бесове ме напъват отвътре, като гледам на каква отвратителна пропаганда, на каква нагла и нечовешка пропаганда сме подложени. 
Официална България вече е в окоп и във война не само с Русия и с руския агресор, а и с такива изгубени като мене селски идиоти, които си мислят, че за да се чуе човешкият говор, първо трябва да спрат стрелбите. Разумът трудно функционира под гърма на ракетите и трудно може да бъде „хладен“, когато огънят гори къщи и сърца. 
Спрете войната в Украйна веднага! Спрете смъртта! 

И защото от вас, уважаеми български политически пинчери, нищо не зависи, то поне ни спестете цирковото представление с дресирани политически кученца, каквито сте. 
Всичко ще направят лидерчетата на Европа, само и само войната да не спре. Защото войната е тяхната легитимация, тяхната лична карта, техните набъбващи като гноен цирей банкови сметки. 
Оказа се, че „демокрацията“ в този ѝ вид е равна на война. 
Оказа се, че лудите като Тръмп, които искат да спрат войната, като я осребрят с полезни изкопаеми, с пари, с влияние и власт в Украйна, са опасни за Европа и за Украйна. 
Алоо, уважаеми Макрон, английски министър-председателю и ти, мъж на България Манол Пейков, къде се намирате точно в картинката, от какво точно ви е страх и за какво се борите? Французинът и англичанинът се борят да не паднат от власт, а пловдивчанинът – за още една бучка лед в уискито. И за още една награда за велик български интернационалист. 

Не мога да се стърпя да не вмъкна едно изречение и да не кажа, че гледах по телевизията оня ден Манол Пейков. Толкова срам не съм брал никога. Този последовател на Христо Г. Данов, този пловдивски титан на мисълта и словото имаше толкова истерично и неадекватно поведение, че не знам защо съответните медицински служби не се задействат. Митьо Пищова и Манол Пейков са двата полюса на българската раса – единият – сексуална, а другият – творческо-политическа. Срам и позор. И отвращение.
Да спре войната в Украйна, означава цялата измет от европейски и родни мижитурки да се омете, да се проветрят и отворят най-после вмирисаните телевизионни студия и разговорът да започне отново – с най-прости думи – с думи, които да чуваме и да разбираме. 
Или войната в Украйна ще свърши, или ние ще се довършим сами. Но има вече ясно симптоми, че на истерията и кръвопиенето им наближава краят. 

Никога не съм допускал, че в България ще се говори за руска пропаганда точно сега, когато са спуснати всички възможни пердета, завеси и бариери към Русия. 
Вие кога сте чули официална руска позиция в българските медии? Кога сте гледали руски филм?
Кога сте гледали холивудски филм, в който руснаците да не ядат деца и да не изнасилват бабички? 
Кога сте чули поне грам истина за нашата история, за руската история и за историята въобще? 
Говори се за руска пропаганда само защото трябва да се оправдаят парите, получени откъдето трябва. 
Изглежда искат да ни внушат, че най-страшната пропаганда е липсващата  - страх ги е не от руска пропаганда, каквато няма, страх ги е от това, че не знаят какво си мислим. Или по-скоро – знаят. 
Продажниците и еничарите забогатяват и стоят на местата си само ако са пълни кесиите им и кървави – ятаганите. 
Ореваха орталъците, че сградата на Европейския съюз в София е залята с червена боя. Демонизираха участниците в митинга, нарекоха ги вандали и какви ли не още, ще ги съдят и ще ги осъдят.
Но не им мигаше окото, когато правилни вандали запалиха Партийния дом, остракираха всеки духовен човек, който не се продаде и предаде, пикаеха и мажеха по Паметника на Червената армия, а после го изядоха във вид на торта. 

Не им мигна окото, когато хгръмнаха Мавзолея и седяха на една тераса да наблюдават като пияни римски императори разрушаването му… 
Когато Хаджигенов и Бабикян хвърляха червена боя по Руското посолство, беше героичен жест. Когато вчера плиснаха кофи с червена боя по същото посолство, беше правилно. Важно е едно – боята да се плиска там, където е удобно и може. Та да не се срамим пред Европа. 
Да не се срамят пред Европа ТЕ – нашите ситуационни политици, а не ние – нас никога не ни питат за нищо. Нас кучетата ни яли.

В България никога нищо няма да бъде нито ОК, нито хорошо, докато не спрем първо нашите войни, а после – доколкото можем – да направим нещо да спрат и другите. 
Войната е курва, войната е смърт и не ме карайте да избирам между двама убити – българин или сърбин, германец или французин, американец или японец, руснак или украинец. И не ме карайте да заставам откъм едната страна на кръвта. 

Аз винаги ще съм там, където е моята кръв, моето чувство за справедливост и моето сърце. А сърцето е влюбчиво, пристрастно, страхливо и гордо, и смело. И си остава сърце – какво да го правиш.

P.S. Всичко, което несъгласните с написаното ще кажат, вече е в главата ми – чувам го непрекъснато, знам го, но знам и какво искам да напиша. И го написах.

Николай Милчев