От сутрешната траурна беседа на господин Мутафчийски, началник щаб на губернатора на територията, разбрах две важни неща за българските граждани! Първото е, че ние сме популация и второто е, че сме девствени. Девствена популация.
Успявам все по-трудно да се ориентирам в дебрите на личните и масови психози, още повече в медицинските умения и научни достижения на лекари от военни болници. В подобни специализирани заведения, обаче, нещата стоят по-съвсем друг начин, от вашата представа за тях. Няма да коментирам подробности, защото няма и кой да ме чуе. Ако ви се случи да влезете в човешката военна месомелачка, ще имате няколко минути да го усетите сами. Отговорност там - всяка забравете.
Това, че сме девствена популация е единственото вярно заключение, но то пък никак не е медицинско. Девствени сме откъм здрав разум, откъм възможности за емпатия, както и откъм чувството на национална и лична чест и достойнство. И сме популация, защото не се различаваме много от другите биологични видове, особено от кучето в експериментите на руския учен Павлов, който изследва връзката между слюноотделянето и храносмилането. С този вид популация имаме много сходни белези. Пък и с други.
Зная, че инстинктите в тежки времена ни диктуват - всеки да се спасява сам. При повечето от познатите популации, реакциите са същите, но има една важна подробност - оцеляват само тези, които могат да се приспособят. Не към евтините манипулации и собственото им чувство за значимост, а към природата на агресора. И понеже аз съм вид супер агресор, спрямо някои патогенни обществени бактерии, по-добрият избор за личното ви оцеляване е правилната оценка на природата на агресора.
Не позволявайте да си играят с вас!
Николай Марков
