ГЕРБ предложиха за министър-председател професор. Промяната предлага академик. За третия мандат остана или председателят на БАН, или някой вносен лауреат на Нобелова награда.
Стълбата на науката в политиката вече е изчерпана. Изчерпана е и защото в България вече нито образованието, нито науката са престижни.
Да получиш съответна диплома, каквато и да е тя, е по-скоро технология, отколкото усилие и талант.
След времето на военните, на генералите дойде времето на професорите в политиката. И ако употребяването на военни за политически цели говори за незрялост, незавършеност и стрес в общественото развитие, то заигравката с научни титли придобива маскараден характер. Свидетели сме на маскарад, на театър и пиеса, която очакваме да свърши, но тя просто няма край. Мандатите са само надцакване. Всичко е панаир. Панаир с кончета, които се въртят в кръг.
Напоследък си мисля специално за лекарите и професори лекари в политиката. Струва ми се, че освен всичко друго, те изпълняват и една особена функция на „успокоители“ на тези, които ги предлагат. Генералът от Банкя например умира да се обгражда с професори от Пирогов, от Александровски болница, от Софиямед, от Военна академия. Страхът за властта е важен стимул, но страхът за живота е още по-важен.
Като правиш толкова много доктори „приятели“ на партията ти и лични твои приятели, ти се презастраховаш и за собственото си здраве. Така и властта, и светът ти се струват по-сигурни.
А иначе изглежда, че се грижиш за здравето на всички – на народа, на държавата, на обществото.
Наскоро, без да искам, чух известен човек, мой познат, да дава интервю. Просто случайно стоях близо до камерата и чух как отговори на въпроса какво мисли за политиката. „Политиката – каза моят известен познат – е висша материя, друга субстанция, еманация на човешките способности.“
Честно казано, ми дожаля за моя известен познат и ми стана мъчно, че чух подобни измишльотини. Политиката – поне такава, каквато я познаваме по нашите земи, не е никаква висша субстанция, а е само груб личен интерес, мисъл за бързо забогатяване, прехвърляне на власт и пари върху наследници и поддръжници и най-главното – сърдечна слепота и духовен примитивизъм. Политиката би взривила сложното същество. Тя не би го допуснала.
За преструването, подмазвачеството и фалша даже не ми се говори.
Това, което се случва сега в Народното събрание, извън него и от Ком до Емине, е просто епизод на много тъжна и абсурдна пиеса.
И в тази връзка е напълно разбираема днешната жалба на най-известния български вестникар от близките години. Някога, когато бях на върха, - изповядва се той, - ми звъняха по двеста души на ден, а сега мълчанието е оглушително.
Така е – мълчанието винаги е оглушително, когато звъненето е фалшиво. Мълчанието след фалшивата пиеса е оглушително.
