НИЕ СМЕ КАЧУЛКАТА, КОЯТО КРИЕ ЛИЦЕТО НА КРИСТИАН

Аз нямам въпроси.

Аз имам приятели, които вече ги няма.

Който дърпа спусъка и който дава оръжие - те са двата рецидивни еквивалента на законно пребиваващ на пътя убиец.

И го гледам двадесет и две годишния, зачулен със синя качулка - качулка, сине майчин,

- ама след дъжд.

Дъждът, от който всяка капка е куршум като колата на винпром-а.

Майка ти, сигурна съм, не те е съветвала и възпитавала, Кристиане, да се друсаш. Тя не е такава.

Но ти е давала безпредметно много пари, от нищо не те е лишавала. С добрите намерения да имаш всичко, ти си плащаш наркотиците, да си се чертаете там ти и пасмината неграмотни олигофрени, накачулени в колата ти. Ти да си техния едноличен герой, който черпи.

Ти, Кристиане, си плод на едно страшно безхаберие.

Майка ти не ти е дала ключа, но Ти го завъртя, начертахте пътя си с по две три бели линии и както с картата почиствате остатъка от амфетата по лъскавата ви масичка, така очистихте и човека.

Такива са неизяснените обстоятелствата на ПТП-то.

Цялата обстановка, в която живеем, защото то не е баш държава, а едно глупаво сляпо обстоятелство,

катастрофа с живи участници, дето ги убиват в тила с 200, и зачулените под невидим предпазен щит престъпници - майки, бащи, адвокати, съседи, съдружници - цяла пасмина, дала ви белото в ръцете, затворила очите на патрулките, докато такситата идват и ви носят бучките от скъпото на една пресечка преди лъскавия апартамент на майка ти, от който тя също, вероятно, не ти е дала ключ.

Такива сте.

Такива СМЕ.

НИЕ СМЕ КАЧУЛКАТА, КОЯТО КРИЕ ЛИЦЕТО НА КРИСТИАН, защото позволяваме това да ни се случва.

А думите на журналисти като Милен Цветков са неудобният дъжд.

След всеки дъжд - качулка.

Ако можех да съм съдията, който ще реши присъдата на Кристиан, бих му дала всичките години на дъщерята на Милен Цветков - всичките, които й остават да живее без баща си.

Всеки ден да гледаш, сине майчин, денонощно,

как колата ти връхлита на кръстовището - друг сън да нямаш - да ти се усмихва Милен ехидно от екрана на съвестта ти.

Бих ти чела всеки божи ден медицинския доклад на екипа, пристигнал пръв на местопроизшествието.

Как са го намерили безпомощен, несъвместим с живота.

Милен Цветков - несъвместимият.

😥 Баш той ли?!

Това ни чака - начертани от амфета пътища, журналисти, прокудени от екран, поради несъвместимостта им с удобното ложе на властта - убиец, направила почти легално едно такова престъпление.

Всеки от нас е обстоятелството в тая безобразна тъга. Ние сме шегата от часът на Милен Цветков.

Ние сме, всъщност, лошата новина в централната емисия.

Милен e улика. С думите си, с целия си смел професионален път, с цялата си острота и съвършената си ирония.

А

уликите

се

заличават.

Остават ненатиснати още спусъци.

И след дъжд - качулка.

Синята качулка на Кристиан.

Eva Koleva