Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...

Постоянно разсъждавам над въпроса - защо властта напоследък демонстрира толкова алчност, сребролюбие, лакомия, ненаситност към материалните облаги, към паричните знаци?

Достатъчно съм видял вече през живота си, за да знам, че всяка власт у нас се изкушава да "топне" муцунки в кацата с мед. Но сега имаме абсолютна аномалия. Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...

Преминати са всички морални предели. Надхвърлени са всички нравствени граници.

Днес, в отличната книга, която чета, намерих идея, която поне донякъде обяснява вероятно какво се случва у нас и защо то се случва.

В древни времена всеки човек се е стремял да има чест и достойнство. Разбира се, властителите са претендирали за повече чест и по-голямо достойнство. Но как да се компенсира, пита се, дефицитът от чест и достойнство? Как да се оразмерят честта и достойството, за да може да има еквивалентна размяна? Отговорът е - възникват парите!!

Парите са еквивалентът в тази размяна. Те са компенсаторният механизъм. Ти имаш чест и достойнство, аз нямам или имам малко. Парите ми добавят толкова, колкото да се изравним, да сме равни един на друг!!

По тази логика, днешните властници са с остър дефицит на чест и достойнство и съзнателно или подсъзнателно се стремят да компенсират този остър дефицит с материални блага, за да се освободят от комплекса на малоценност и да се издигнат в очите си до нивото на хората с чест и достойнство!

Абсолютна тяхна самоизмама, за която ще плащаме всички ние.

Мога да им препоръчам книгата, която чета. Там е разказано продължението на историята. И в един момент се стига неизбежно до робството...

Николай Слатински