ОБРАЗЦОВИ БЕЖАНЦИ

Някой ден, ако се наложи да сме бежанци, ще сме под общ знаменател.

С човека, който закопа починали на плитко, за да вземе парите на близките им. С този, който си хвърля боклука през прозореца. Чупи ребрата на жена си, защото не му е донесла пари за пиене. Пише Й вместо И.

Печели медали на олимпиади по художествена гимнастика и математика. Обича. Усмихва се. Задържа вратата на асансьора, за да ви изчака. Плаща данъци. Има каравана. Няма кемпер и каравана. Има село. Гледа животни. Няма село. Яде био. Яде всичко. Себе си, също.

Медитира.

В нечии други очи ние ще сме тези, които не сме. Гадно е. Но така става. Все пак, ние сме добри хора. Сигурно и като бежанци ще сме такива. И ще го понесем.

С удоволствие ще се настаним в ламаринени контейнери и разбира се, че ще сме благодарни за подслона, който ни е даден. Няма да се опитваме да минем по втория начин, няма да ни събират из босейните (мразим морето, особено първа линия), няма да бягаме без да си платим.

Ние само в мирно време се убиваме за парко място и пълним рубриката "дръжте крадеца". На война ще сме други. Ние, бъдещите образцови бежанци.

Миролюба Бенатова