ПОДИГРАВКИ В РЕЗЕРВАТА

 

Съсипаха още една седмица от Българското Време.

Вече са направо нетърпими, но изобщо не го съзнават. 

А и да го съзнаваха, това изобщо нямаше да ги промени. 

Изглежда смятат, че са властелините на някакъв резерват за аборигени.    

Върви позиционна битка, тя ще бъде изтощителна и напълно безсмислена – и накрая ще ви накарат отново да се затътрите към следващите избори.   

Да се надлъгват, каквото щат да правят – но да не се подиграват толкова настървено с очакванията на Народа. 

Той пък сякаш е склонен да се съгласи известно време Глупостта да надзирава живота му. 

Неусетно лишиха Народа от способността му да различава мъдростта от натрапчивата дуращина. 

„Старата душа“ се оказа безсилна пред новите варвари. 

И вече сякаш съществува по калъпа на известната ирландска поговорка: „Не виждай онова, което виждаш, не чувай онова, което чуваш! 

И ако те питат, казвай, че не знаеш.“ 

Народа просто се преструва, че е Народ. 

Дотам сме се довлекли.

Политическата катастрофа, на която сме свидетели, ни се полага - 

щом бяхме толкова хладни към безсмислиците и дори към откровените лъжи, които ни натрапваха. 

И сега ще живеем главно с тях – нахални лъжи, съчинени без капчица въображение. 

И в момента някои хора пред очите ни се преопаковат с нови лъжи – и това отново се приема за нещо нормално. 

През последните дълги месеци на политическа агония никой наблюдател не се осмели да „изкряска“: 

„Стига сте говорили глупости! 

Стига сте произвеждали словесно ДДТ, което ще се разгражда с десетилетия, когато отдавна няма да ви има…“ 

То е по-отровно дори от смъртоносния препарат за растителна защита, който причини гибелта на милиони хора.   

Всичко - и най-голямата дивотия, също и най-големият дивак - тук вече ни се струват на място, съвсем на място.

Хората от телевизиите, при цялата им наложена гъвкавост, все още не си дават сметка, че брутално са използвани от случайни типове - и може би вече невъзвратимо се отдалечават от занаята си. 

Можеш да постигнеш нещо в него, единствено, ако представящ пред публиката умни хора, проникновени, вгледани преди всички други в Бъдещето. 

Къде са те сега? 

Още малко, и няма да остане и едни читав водещ с интерес към умността - масово ще ги преквалифицират в масажисти от Фабриката за Ласкателства. 

Телевизиите не са в състояние да изненадат публиката с Гласа на Разума - заради това тя бяга към „реалитата“. 

Разбираемо е - дори крясъците на шеф Манчев в „Кошмари в кухнята“ са за предпочитане пред нелепото фуклявене на някакъв случайник в Парламента. 

Подходът към събеседниците им създава най-големи грижи на водещите. 

Те сякаш са убедени, че гостите им са ангели, нищо по-малко от това. 

Още с поканата си към тях те сякаш подписват договор с едностранното задължение да приемат приказките им като абсолютно достоверни. 

Само си помислите, от кога не сте чували водещ да каже на госта си, че говори глупости или че лъже. 

Това ги превръща в Послушни Попивателни.

Единственото правило, което трябва да спазват е, да не допускат дори една малка пъпчица да се яви по сурата на Властта.        

Кеворк Кеворкян