Премиерът на България влезе в международната преса като зелена конска муха, омазана в екскременти

Реалист съм. Анализирайки случващото се в България и по-точно - последващото изтичане на записи с Борисов - не очаквам да има адекватна обществена реакция. Под такава имам предвид масови протести с искане оставка на правителството.

София е сляпа, глуха и апатична. Каквото и да се е случвало там, винаги е било благодарение на хората от другите градове. Или по волята на висшестоящи отвън.

Положителното в цялата сага е, че премиерът на България влезе в международната преса като зелена конска муха, омазана в екскременти. И никой няма да иска да я доближи, за да не се оцапа.

Международната му кариера приключи, а с нея идва и краят на властта му у нас.

Коронавирусът няма да е спасение, а удължаване на агонията му в управлението. Парите в държавата свършват. Големите минуси в бюджета и рязко намаляващият БВП много скоро ще доведат до недостиг на средства за лекари, полицаи, пенсионери...

Настоящият модел на управление е изчерпан. Контролът от ЕК за разходването на средстата по еврофондовете ще се засили. Предстоят нови разкрития и дела.

Големият юмрук ще бъде от САЩ, докато по същото време ЕС ще раздава не пари, а шамари.

А честитките от Москва ще завалят с нов интензитет.

"Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят." (Мат. 5:3)

Стоян Тончев