РЕКВИЕМ ЗА БАНДЖО, УСТНА ХАРМОНИКА И БЪЛГАРСКИ КАВАЛ

Едва ли има потребител в мрежата, който да не е гледал поне един-два американски филма, в които се показват пътища и магистрали, прекосяващи прерии и полупустини в южните щати Аризона, Тексас и др. Вятърът разнася едни типични за тия места трънаци, пясъчни и прашни облаци, а на 300-400 мили се появява някоя бензиностанцийка, обитавана от отчаяния си собственик, който пък обслужва десетина коли и потрошени пикапа седмично.

Това е обичаен естествен декор за криминални сюжети и късни уестърни, които разказват за 70-те и 80-те години на миналия век в южните щати - някакъв сюрреализъм, който отдавна изчезна от стилистиката на Холивуд и другите САЩ-производители на тая прашна и тъжна романтика.

Сетих се за позабравената киностилистика покрай поредните магистрални бабаитлъци на Борисов. Един ден ще гледаме на живо подобен декор по трасетата на магистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма" - прашни пейзажи и тук-там някой залутан българин, който не е успял да се измъкне от коварния капан на тия излишни и измислени магистрали, прекосяващи пустинята България в четирите посоки на света.

Този ден не е много далеч. А вятърът безпроблемно ще подхвърля прах и тръни, защото и горите няма да ги има. И кой ще го спре тоя шибан американски вятър?

Няма да има кой да го спре проклетия вятър...

Любо Кольовски