Военновременното ни правителство се провали.
Само за няколко месеца А-отборът на България се превърна в политическо посмешище.
Шутовете от многоаспектната коалиция показаха ярки зависимости към героите на прехода.
Стигна се дотам правосъдният министър да защитава ДС-агенти, опоскали заводи и цели сектори от икономиката, а вътрешният министър да обслужва забегнали в чужбина черепи, докато дневният ред на правораздаването да се движи от организация, доказана като пощенска кутия на олигарси с милиардни интереси.
Шумното начало на поръчковия бунт срещу евроатлантическата ориентация на страната ни се разбива във вълни от недоволство от нефелните промени, маскирани като реформи.
Почтените братя се изпокараха кой какво точно да краде, за да го прехвърлят в неговия ресор.
Всяка седмица теглим половин милиард заеми за харч на Лорерови и Асеновци.
Некадърници, мошеници, чиновници с фалшиви дипломи и мъгляво минало окупираха висшата държавна власт.
Конституцията и законите са обругавани ежедневно.
Циркът, който се получи, ще трае кратко, ще струва много и ще се плаща от поколения българи, точно както предишните "реформи" от времето на масовата приватизация, силовото раздържавяване и преразпределянето на порции по обръчи превърна последните 30 години във фарс.
Керванът на кирчовците скоро ще стигне своята финална точка, от която няма връщане назад. Тогава е добре да си спомним откъде тръгнахме и защо е толкова важно да спрем с експериментите.
Само съдържателната политика и принципи могат да променят нещо в тази страна, така че някой ден да бъдем на желаното място в нашето голямо европейско семейство.
Всичко друго е компромис, който очевидно никой, никой, никой не иска.
Коментар на Виктор Димчев
