И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси!
Комюникетата за нея са като за кралска снаха - пък тя, всъщност, е булка на Пастирка.
Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката.
Подозрително е – освен, че е нелепо - старанието, с което уж сериозни медии обглеждат всяка крачка на клетата Деси.
А трябва да внимават, защото може да й развият чивията, както се случи навремето и с Пастирката.
Медиите имат сериозна вина роля за неговото вдетиняване в ролята на световен политик.
В случая с Деси, всяко приличие е подминавано от медиите като нещо ненужно.
Ровят се във всевъзможни подробности – а и Пастирката и неговата/нейната фея сами ги подтикват към едно разпасано любопитство.
Народът има една поговорка за късните любови: „Стар боклук, като се запали, зле гори“ – грубичък намек, но точен.
Но и тогава трябва да има, все пак, някаква въздържаност - пали си боклука скришом, не се натискай пред хората на лондонското летище, примерно.
Късният мачо/бивша Пастирка не спазва обаче никакви правила - довчера се напъваше, че е президент, днес иска да го схващат като Любовник.
Двойката няма нищо против да обсъжда всякакви интимности с всеки, който има желание да ги научи - само дето още не ни е представила сочни подробности за свещеното зачеване.
Нелепо, обаче напълно по вкуса дори на някои медии, които иначе примират да ги вземат за сериозни.
А, всъщност, ако се вгледаме в Деси, без усилия ще схванем, че си имаме работа с едно най-обикновено момиче - симпатично, но напълно незабележително, което досега е правило впечатление единствено с рокличките си - пък и какво друго да ти е интересно в една синоптичка, по дяволите.
Обаче сега вече я представят и като журналистка, така е тук – ставаш Дулсинея на някоя Пастирка, и веднага те произвеждат в журналист, дават ти рубрика в национална телевизия.
Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която у нас минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии - те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.
Отминаха времената, в които телевизиите – у нас - не огласяваха покорно политиката, ами направо я правеха.
Сега са нейни послушници, нищо повече.
И като такива покорно приемат стандартите на неприличие, които властват в нея.
Ако не беше така, нямаше да се занимават като видиотени със сапунката „Пепеляшка и нейната Пастирка“.
Вместо това, щяха да разчоплят приноса на Пастирката в унижението, на което подложиха Бойко в Москва.
То в немалка степен се дължи и на налудните русофобски изхвърляния на Пастирката.
Брутално е да забравяш това - и да си заровиш носа в сватбената рокля на Десито.
Мистерия е пълното амнистиране на Пастирката от някои медии.
Ако имаха някаква представа от приличие, те щяха да се сетят поне за най-сочните издевателства, на които подложи обществения слух тази особа.
Забравихте ли, че той, примерно, щеше да направи пълна ревизия на приватизацията – обеща го пред Би Би Си?
Да не говорим за останалите му изхвърляния.
Какво се метнахте сега в обятията му?
Каква е цената на тази забрава – поне я кажете, за да видим, колко струвате.
Не е възможно вестник, който има претенции, да ни занимава с идиотщината, че Пастирката щяла да присъства на раждането на детето си, да е живо и здраво.
Би било интересно, ако самият той щеше да ражда.
Неприличието извира отвсякъде.
Вече стана дума за екзалтациите около Пенка – и накрая нейният проблем стигна до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.
А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство и специално заради усилията на Председателя.
А то, какво излезе –разменяме цяло Председателство срещу една крава…
И докато ви пращах тази дописка, видях по телевизията две неща.
Някакъв велосипедист нарязал гумите на линейка /?!/, понеже била спряла на вело-алея, докато лекарят помагал на пациент в криза.
А Някакво Нещо от гей-парада се изцепи, че Те /!?/ са България.
Предизвикателната диващина извира отвсякъде – и се храни и от неприличието на такива като Пастирката.
***
ЗА „РАСИЗМА“ НА СВЕТЛАНА
След като от години чакаме някой властник да каже нещо за Циганското Надигане, най-после се обади съпругата на един от тях – Светлана Дончева.
Пак е нещо.
Как да не се сетим за думите на Йосиф Хербст, който пише, че в първите дни на сръбско-българската война, когато сърбите напредват, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова, която обикаля с файтон първите ни мъже, за да ги побутва.
Войната на циганите отдавна е в ход – само дето не е официално обявена.
Също толкова отдавна е съпроводена с позорни – и нарочни! – ритуали: поругаване на портрети на Български Светци, на гробища и пр.
Това са разветите знамена на Циганското Надигане.
Но Властниците мълчат и мълчат – окончателно оварвариха циганите и сега подло ги използват по време на избори.
И така ги поощряват да смятат, че Българският Властнически Морал е окончателно загнил. Прави са.
Но кални пръски от това убеждение полепват по всички нас…
Поздравления за Светлана Дончева – за искреността и за куража й да преодолее задръжките си като съпруга на вицепремиера Дончев.
Поздравления и за него, че защити позицията й.
Сега обаче трябва да предизвика, поне в кабинета, един дебат за Циганското Надигане.
Никога няма да се справим с тази язва – докато „сериозни“ вестници пишат, че Светлана Дончева е „забъркала расистки скандал“.
А Българският Хелзинкски продължава да провокира търпението на Народа с отвратителната си наглост.
От този антибългарски змиярник поискали от Дончев да се разграничи от съпругата си.
Вторият фотос /с поругателите/ по-горе е тяхното знаме, тяхната библия…
А телевизиите продължават да си губят времето с инфантилни „разследвания“ за кравата Пенка.
Крайно време е да обърнат внимание на другите Пенки.
Ще бъде любопитно да чуем, какво мислят министрите на Бойко за фразата на Светлана Дончева – „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“.
Поне този отговор да ни дадат.
Напразни надежди.
Ще се получи репортаж от Нямата Обител – няма за Съдбовните въпроси.
Един от вицепремиерите на Бойко влезе във властта с антициганската си риторика.
Сега предпочита друго: да се прави на Батман/Шумозаглушителя в Слънчев бряг.
Другият вицепремиер– уж войвода – направо нахлупи феса: той пък преговаря турски изтребители да извършват операции над българското въздушно пространство.
Пред тия и гей парадът започва да изглежда прилично
