ЩРИХИ ОТ ЕДИН ЕТЮД С ДВУГОДИШНА ДАВНОСТ

...Вкупом забравихме 16-те млрд. заеми, с които Борисов загроби бъдещето на България.

Вкупом забравихме, че Борисов, тоя епицентър на двата катастрофални провала на собственото си управление, се скри като мишка и положи невероятни усилия, за да дезертира от дуела си с Нинова. Забравихме видните ни представители Филип Димитров. Забравихме Стефан Тафров и неговите игрички в Рим, Лондон, Ню Йорк и другаде.

Изпариха се от паметта ни действията и бездействията на Хубавото Наде Нейнски, в турската столица Анкара...

Няма абсолютно никакво значение дали Поптодорова е попаднала в новините режисирано, или не. По-голямо значение има, че тя преди години организира прием в българското посолство във Вашингтон по случай националния празник 3 март, а поканите за това събитие бяха „украсени” с логото на „Шеврон” – фирмата, която е днешен работодател на Поптодорова.

И този безпрецедентен акт мина и замина, а днес малко хора го помнят.

В страни от общественото внимание остават редица факти, данни и явления и този процес се режисира знайно от кого и знайно защо.

А аз се питам защо хората толкова и така лесно се връзват на мюретата, ловко поставени от кукловодите на нашата разруха и деморализация?

Борисов загуби служебно от несъстоялите се дебати с Нинова. А Поптодорова съзнателно или не, му помогна да завоалира поражението си под парцаливия камуфлаж на нашата дебелашка пропаганда.

Интересно ми е, какво би казал Любон, ако би имал възможността да види един-два тв дебати и как би коментирал махленското поведение на участниците в тия пародийни формати?

„Понякога се случва водачът да е интелигентен и образован; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите.

Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни.”, пише още споменатия в началото на дописката ми антрополог и социолог Любон.

Сънувал е тоя автор образа на Борисов и разни паралелни фигури, все диктатори. Повече или по-малко примитивни в биографиите си.