Кристалина /Сталинка/ Георгиева, понастоящем шеф на МВФ, изведнъж се сети да се бори за правата на жените. Да не се съгласявали на заплата, по-ниска от тази на мъжете. Да си отстоявали правата. Е, видно е, че нея поне не са я подценили. С нокти и зъби се е борила да се докопа до поста и заплатата.
Интересно е друго, как на практика феминизма и борбата за равноправие подчертават дискриминацията, а не се борят се нея. Има много жени, които получават например по-високи заплати от мъжете на една и съща позиция. Има жени, които предпочитат да се съсредоточат върху семейството си и не си поддържат професионалните умения. Или не са достатъчно амбицирани да работят така, че да ги забележат и оценят.
Точно тази битка за равноправие го подчертава. Заплати се дават за труд, умения, доказване. Не за полова идентичност, с изключение на някои случаи, при които пък жените са облагодетелствани. Вместо да мрънкаш, че си равноправен, си седни на трибуквието и работи така, че да те оценят. Другото е заиграване с обществените нагласи и трупане на червени точки пред избиратели и поддържници.
Постове, заплати, работа, се дават заради качества и способности, а не заради това дали сте мъж или жена. И затова и квоти и изкуствено равноправие само го подчертават. По същия начин като расизма - дотолкова отидоха всички в другата крайност, че всъщност го подчертават, вместо да го забравят.
Елена Гунчева
