Стигнахме дотам да видим как едни журналисти - едни от нас! - се борят свирепо да уволнят друг журналист

Давате ли си сметка, колеги и приятели, докъде стигнахме, докато вървяхме към демокрацията и се борехме на всяка крачка срещу всеки, които се опита да ни отнеме и дума от свободата на словото и мисълта?

Стигнахме дотам да видим как едни журналисти - едни от нас! - се борят свирепо да уволнят друг журналист, който също е един от нас.

И защо? Забележете - заради това, че той мисли различно от нас и не го е страх да го каже.

Ако беше жива българската демокрацията да види това, тя щеше да възкликне: Кошмар!

Предлагам ви един начин да се събудим от този кошмар. Ето го. Всеки от нас да започне да мисли - да мисли! - независимо от това, че неговият работодател му плаща не за да мисли, а за да съобщава премислените от спонсорите неща.

Знам, че е трудно. Но не е страшно. От опит знам, че няма нищо по- страшно от самия страх.

Анна Заркова