Тече пълзяща деморализация, обвива ни като в пашкул, обгръща ни като смог, полепва навсякъде по нас, парализира съзнанията и сетивата ни...
-- Издевателстват над момче в градския автобус - пълно безразличие и овча пасивност на околните.
-- Срещам познат, напуска работата си в една администрация, не издържа на гнета на некадърниците над него, казва ми - навсякъде властват едни безконтролни феодали, отнасят се към подчинените си като към крепостни селяни, само дето на се възстановили правото на първата нощ, а край мен, въздъхва той, всички си траят, нали и този път не е дошъл техният ред.
-- Гледам в кварталния супермаркет една бабичка (колко да е бабичка, може да не е доста по-възрастна от мен, но прегъната на буквата Г от живота), едвам се държи на краката, стиснала хлебче и саламче, стои на опашката, аз ѝ казвам - минете, не чакайте и я пускам пред мен, а тълпата като ревна - защо ѝ давате да се преДрежда!? На опита ми да обясна защо, едни ме гледат гневно, озлобено, арогантно и истерично, а останалите си мълчат, безучастни и с изписана на лицата им досада.
-- Масово не ни пука и сме претръпнали за всякакви новини, твърдения, разследвания, карикатурни поведения и гротескни изразни средства, алчности и наглости на хората във властта, не минава дори тръпка на възмущение, не се поражда дори мъничко чувство за срам. Даже при соца, при този толкова тоталитарен соц, имаше нещо като обществено мнение и се знаеше за кого от властниците може да се мисли донякъде положително, а към кого се ширеше всеобща неприязън и това му приключваше кариерата. Даже през соца имаше нещо като критично обществено мнение. Сега ни е все едно - дали някой краде еврофондове; дали някой присвоява обществени поръчки; дали някоя с 5-6000 лева заплата като държавен служител не може да въведе елементарен ред в институцията си, но се смее самодоволно и скудоумно като преял до оригване големанов; дали в западни медии пишат адски лоши неща за самия ни премиер; дали се закриват училища; дали се затварят болници, дали в множество наши градчета и села от градски тип работят само погребалните бюра, охранителните фирми, игралните зали и .. механите и ресторантите, къде се яде като нивидяло и се пие като за последно.
Всички сме затънали до шията в апатия, аномия и анемия и изобщо не ни прави впечатление тази аномалия. Знаем само едно - Да правят каквото щат. И те го правят - правят каквото щат и каквото си искат. Затова никога досега толкова много и много посредствени и безценностни хора не са се намърдвали и разполагали преуютно и преспокойно на толкова много и много високи места по всички нива на властта...
Проф. Николай Слатински
