ТОТАЛИТЪРИЗЪМ С ДВА ПОЛЮСА

Надявам се и други да са забелязали, но толкова ярко изразено тоталитарно управление България не е имала. Дори по времето на Тодор Живков той заставаше зад "Партията реши"...

Нещата бяха тезиси от партийни конгреси, а техен изпълнител беше той. Имаше по Конституция една партия - БКП, някакъв Земеделски народен съюз - БЗНС, като по този начин наподобявахме някаква партийна система.

В самите партии имаше отдели и отговорност за изпълнението на решения и тезиси се поемаха от тях по някакъв начин... Но отговаряха за действията и бездействията си. Обществото приемаше тази "политическа сигурност" и примирено си чакаше нещата да стигнат някога до неизбежен финален завършек.

Въпреки че бяхме приели факта за "безсмъртието" на Тодор Живков, който единствен бе несменяем. Надолу се сменяха тези, които не се "справяха с поставените им задачи"... Казвам това, защото в момента никой не говори от името на партия - ПП ПП не съществува, Румен Радев не бе издигнат от Партия, а от инициативен комитет. Няма тезиси и решения на партийни конгреси и Кирил Петков и Румен Радев се съобразяват единствено с "хубавите си Елени" и техните прищевки. Като "Елената" на Кирчо се оказа и говорителка. Но във всички случаи те нямат програми, с които да се съобразяват, зад тях не стоят конгреси и викове: "С ПП ПП напред". Защото просто най-простият е овластен от себе си да бъде изразител на едно множество, което на практика не съществува.

И така се заформиха два полюса в управлението, като диктата го осъществяват или чрез високо вдигнат юмрук пред съответния офис, или чрез някой Берия на другия край на телефона. И се оказваме за първи път в такава ситуация от цялата над хиляда и триста години история на България. Като всяка несполука на лидера се извинява, пардон, всяка несполука и всеки неуспех се прехвърлят като вина на предишните управляващи. А всеки успех на предишните управляващи се приписва на Радев и Петков...

Опитайте се да направите моментна снимка на ситуацията и да видим дали някой би открил поне една, не десет, една съществена разлика от написаното до тук.

Христо Стоянов