Разбира се, трети пол няма, или поне аз не съм виждал. А докато не ми покажат половите органи на третия пол, ще продължа да смятам, че не съществува.
Обърквацията идва от понятието gender, което ние не ползваме, може би най-близкото нещо на български е понятието за граматичен род, както пролетта е в женски род, макар и да не е от женски пол. Условност, с която в обществото обозначаваме някакви категории, но не строго полови.
Обаче натрапчивото желание на някои политици да регулират сфери, които са лични и дълбоко интимни, води до тежки обърквации, които не са безобидни. Опасението, че така се отваря вратата за бъдещи поразии е основателно. Защото ще тръгнат едни директиви за образованието - как да преподаваме на децата тия джендър-мендър купешки думи и социални роли, как да ги третираме в законите, как да разграничаваме всичките видове отклонения от нормата - защото не е работа на държавата да описва видовете травестити и съответните им тоалетни, как да ги наричаме, за да е политически коректно и т.н.
Не е работа на държавата да се занимава с това, което някой прави под юргана. Нито с това, как се чувства мъж, който си мисли, че е жена, или пък Наполеон, все тая. Тази конвенция не е толкова проблемна, колкото излишна в този си вид. Ако искаме да спрем насилието над жени, което е целта на Истанбулската хартия, нека се занимаваме с това. Не с нестереотипните роли на пола, както са написали. С тях се занимават друг вид специалисти, медицински включително.
Емил Кошлуков
От Фейсбук
