ТРЯБВАТ НИ ВОДАЧИ, А НЕ СПАСИТЕЛИ

Сутринта Васил Божков от Дубай попита българите дали биха подкрепили нов политически проект. Поредният явно. Реакциите са от възторг до присмех. Но всъщност това ме накара да се запитам защо така стръвно българите си търсят спасители и са готови да припознаят всеки, които каже дори една дума срещу управляващите, за техен спасител. А спасители много се навъдиха – Мая, Слави, Божков, Цветанов…..като ги обединява едно – всички искат властта не заради народа, а заради самата власт. А хората са толкова отчаяни, че вярват на всеки, който им обещава светло бъдеще. Само където не уточняват за кого точно е светлото….

Гледам съществуващите политически проекти и кандидат-спасителите. Е, ми не стават. Няма как хора, участвали в политиката, в разграбването на България, удобно мълчали или били придворна опозиция, да променят нещо, освен разбира се, за собствения си живот. Но отчаянието на хората е голямо, след като припознаха дори Васил Божков за спасител. Аз обаче не съм забравила пенсионерите, които си даваха последните пари да търкат талончета и сенчестия бизнес. Такива хора са част от статуквото. Защото нарушиха омертата не заради нас, българите, а заради това, че станаха неудобни на същото това статукво.

И докато си търсим господари, винаги ще оставаме роби. Ние не търсим най-достойните и най-подходящите, за да бъдат наши водачи. Ние си търсим химери. Някой, който да ни спасява, докато ние си седим по къщите, а той се труди в наша полза. Е, не става. И спасяването трябва да е дело на самите нас, защото свободата никога не се поднася наготово. И ако тръгваме в битка за свободата, за живота си, за децата си, за България, трябва да изберем да ни води лидер с качества, който да има за основен приоритет България и народа.

Затова по презумпция са изключени всички, които са свързани със статуквото през последните тридесет години. Видяхме докъде ни докараха – с действия и бездействия. Видяхме какво става, като разчитаме да ни спаси „здрава мъжка ръка“ – спасителят се оказа престъпник и то страхлив и крадлив престъпник, от когото вече десетилетие не можем да се отървем.

Пръв сред равни. Водач и лидер. Не спасител. И трябва да възложим тази задача на хора достойни, чисти и изградили сами живота си. Не заради, а въпреки властта. Хора, които могат да мислят държавнически и имат харизма.

Време е за светлина.

Елена Гунчева