Турция няма шанс за демократично развитие, но има пряка полза от общуването с развитите демокрации

Предлагам да гледаме по-практично на политическата суета!

От една страна, Турция няма минимален шанс да бъде член на Европейския съюз. Това се знае от всички актьори на сцената, включително от бащата на ислямските народи. Причините са твърде много - от липсата на всякакви допирни точки в ценностно отгношение, до пълно противоречие във формата на управление на държавите, членки на ЕС. Към това трябва да добавим низ от фобии, мании и прочее екстри, типични за азиатската форма на държавно устройство и произтичащите последствия. Меко казано, Турция няма шанс за демократично развитие, но има пряка полза от общуването с развитите демокрации. Без това общуване и поставени в изолация за кратко време, турците ще се събудят един ден в страна от четвъртия свят. Подобен маймунарник на нашата граница не ни трябва!

От другата страна са нашите проблеми. Ние сме член на ЕС, но фактически не сме. Нашите управници искат да бият европейския тъпан и успяват на думи, но на дела нещата имат друго измерение. Причината е в тежките зависимости, които не успяхме да погребем навреме, както и в пълната невъзможност за вземане на самостоятелно държавническо решение. Едно е да искаш, друго - да можеш! Нашите държавни лидери могат ли да изгонят дори един руски дипломат? Има причина за тази невъзможност и тя не е историческа, нито лична, а комплексно престъпна. С невъзможност да бъде преодоляна на този етап.

От третата страна са държавите от ЕС, изглеждащи по един начин, но действащи коренно противоположно. За наблюдателите остава само емоцията, а за големите играчи - дивидентите. Сложен разговор, далечен за буйната ни балканска кръв.

Орел, рак и щука! Орелът е на сигурно място, зад Океана, ракът и щуката - във фурната. Остава да охладим качествено бяло вино и да вдигнем чашите. За наздравица или помен, сами трябва да изберем...

Николай Марков