ВОНЯ

… Ще питам – и ви моля, без анализи,

с наивността на малките деца –

как да посрещам изгреви и залези

в държавата на скъдните слънца,

и да се впиша в стихче сред тулупите,

когато управлява ме тулуп,

елате – глътка въздух да си купите –

воня от политическия труп,

как да повярвам в бедната илюзия,

че утре ще ме грейне светъл ден,

когато рой надежди се изхлузиха

и отлетяха – тъй далеч от мен,

със тутманици, тиквеници, баници,

смени ми най-прекрасните мечти,

Историйо, във жълтите си страници

България – на кръст! – зачеркна ти.

Валери Станков

Afera.bg