ЗА ДВАТА НАЙ-ВАЖНИ ПРОБЛЕМА НА ЕВРОПА

Европа има много проблеми. Но мен ме разтърсиха два, за които разбрах наскоро и почти случайно. И осъзнах, че по-важни от тях няма.
В Швеция престъпността рязко дръпнала нагоре, а затворите – в недостатъчно количество. Получило се пренаселване и ако един затвор можел да побере сто души, кривнали от правия път, шведите вкарвали по сто и четиридесет. 
А само на шестстотин километра по въздух – в Естония – затвори колкото щеш, и то празни. Построили много затвори естонците, но като се преборили окончателно с престъпността и с бандите, останали от Съветския съюз, сега им се освободили затворнически жилищни пространства.

На правителствено ниво се обмисля възможността за трансфер на шведски затворници в естонски затвори. Таксата за затворник на месец щяла да е около осем хиляди евро. Не е скъпо за шведите, но тревогата им идвала оттам, че естонските надзиратели били много любезни, разговаряли със затворниците, вниквали в проблемите им, приобщавали ги към демократичния начин на живот и не било сигурно дали превъзпитанието ще бъде ефективно. 
Когато напълно откачиш, когато се чудиш какво да правиш, започваш да търсиш приемни семейства за затворниците си, да ги настаняваш в почивни домове, да ги караш на курорт, дори да ги транспортираш в други държави. Ако Естония се понапъне още малко, може да почне да приема затворници от цял свят и всички естонци по цял ден да си говорят с престъпниците на света и да потъват в глъбините на прегрешилите души. 
Щом има Шенгенско свободно пространство, защо да няма затворническо такова? 
Щом английският език е почти матерен и официален за Европейския съюз, защо затворническият сленг да не се уеднакви. 

Другият проблем от европейско значение е, че в Германия християнските църкви запустявали и се изчерпвали богомолците. Изпразвали се от съдържание църквите и германците решили да ги продават. 
Колкото и да се напъвам, не ми идва нищо друго на ум, освен това, че когато една църква се изпразни от съдържание, на религията ѝ се клатят краката. Но в християнството въпросът с клатенето на краката е силно неприличен, защото е свързан с гвоздеи, с приковавания – с все такива ужасни неща. Но че нещо се клати в християнството, е ясно.
Във филмчето за обявените за продан църкви, което гледах, дадоха една много красива църква с наклонен покрив, а край нея – тихо и спретнато гробище. 
Испански гражданин архитект по сантиментални подбуди искал да купи църквата. Идеята му била покривът на църквата да се преустрои в жилищни помещения – нещо като мезонети, в които да се настанят хора на изкуството, а самата църква да станела арт пространство за креативност и забавление. 
Къде, ако не по средата на гробища, творческите личности могат да се забавляват, без да смущават съседите? А и си представям как от мезонетите художници рисуват пейзажи от гробището и така завинаги свързват подземния свят с реалния и небесния. 

Писатели като нищо могат да чуят шепота на отишлите си души и да се вдъхновят и за елегични стихотворения, и за психотрилъри. Една четвърт от християнските църкви в Германия били с отпаднала употреба. И са за продан. 
Ободрих се обаче, като разбрах, че по време на търг за празна църква е бил отрязан участник, който искал да използва свещеното пространство на църквата за паркинг на тракторите си. Това наистина е проблем. Трактори, паркирани в църква, са голям проблем. 
Като нищо до някоя и друга година църквите могат да бъдат наети за джамии (това по нашите земи се е случвало дълги векове). Християнските църкви в Европа могат да станат будистки храмове, зали за стрелба, пространства за йога и медитация, стриптийз клубове, хазартни зали – изобретателността на европееца няма граници. Христос някога е изгонил търговците от храма, но оттогава е минало много време и е нужно преосмисляне на евангелските истории.

Христос може и да си отива бавно от нас, но Епстийн и неговите рогати последователи прииждат отвсякъде, стискат ни за гушите, командват ни, изяждат ни и в прекия, и в преносния смисъл. От години важни особи току повтаряха: „Ако не си на масата, значи си в менюто“. Знаехме, че не сме на масата и с ужас разбрахме, че наистина сме част от канибалското меню – както някога в пещерите. 
И в края на краищата искат да ни затворят в бездните на Ада. 
А в църквите да се направят тронове, бардаци и кръчми.

Николай Милчев