Скоро канонадата на оръжията в Украйна ще заглъхне. Но, под нейното прикритие властниците ни продължават да настояват като постоянна мярка за най-видното и психологически афиширано рабско подчинение - носенето на медицински маски без наличие на епидемична обстановка. От 1 април се огледайте за робите сред нас...
Ако се замислим, осъзнаваме, че съществува известно двусмислие в използването на маските. Проблемът с предаването на заразата е един при изхода и друг при входа : заразен човек изхвърля вируса, а здравият човек вдишва вируса. Но ако маските не блокират напълно притока на вируси (както е доказано), тогава те не блокират и изхвърлянето им. Маските не са еднопосочен клапан. Същите модели на въздушня поток „в“, се отразяват в моделите на въздушния поток „навън“.
Да, тези модели са различни при маскираните хора спрямо демаскираните, но очевидно те не спират поглъщането на вирусни частици; следователно те не спират предаването. Явни са противоречията и предизвикателствата към здравия разум. Изглежда, че маските, блокирайки поне някои изхвърпени от нас капчици, трябва да помогнат, поне малко. И разбира се, те блокират част от вирусите. Но доказателствата сочат, че това не предотвратява инфекцията. Докато изхвърленият въздух не се филтрира напълно - например във филтриран респиратор, или костюм за цялото тяло - те все още проникват и все още се предават на хора, маскирани, или по друг начин(с шал през устата), с приблизително същата скорост. Това е резултата на пространно датско научно изследване.
Но има и други причини да се отхвърли задължителността на маската. Насипните масови маски, които въобще не предпазват, струват около 50 ст. всяка. Заобиколяме и притеснението, че маските ни карат да дишаме собствения си въглероден диоксид. Помислете за следните въпроси, които рядко или никога не се обсъждат:
1) Настоящата политика за маски е ирационална . Ето доказателството: Попитайте тези на власт: „Какви са обективните критерии, по които решаваме кога да спрем да изискваме маски?“ Ще получите мънкащи отговори: „Докато изглежда правилно“, „докато инфекциите спаднат“, „когато повечето хора са ваксинирани“, „когато сме уверени…“ и т.н. Но това са ирационални отговори. Една научна, медицинска ексспертиза трябва да има количествено обективни критерии, по които се предприемат действия. Това не е неразумно искане. Но нашите власти изглежда не се интересуват от тава. По същество те ни казват: „Ще поддържаме политиката си за маски, доколкото е възможно по хуманен начин, докато политическият натиск не нарасне толкова много, че да сме принудени да се върнем назад“.
2) Маските са дехуманизиращи . Най-личният, най-интимният аспект на нашата публична личност е нашето лице. Всички сме забелязали колко е трудно да се взаимодейства с другите, особено с непознати, зад маска. Устата и долната част на лицето предават толкова много неизказана информация за това кои сме, какво мислим и как се чувстваме. Задоволяваме се с очите, телесните движения и гласа. Очевидно можем да се справим, но това е изключително обезпокоително за мнозина и недостойно за всички ни.
3) Маските за деца са форма на злоупотреба . Това е достатъчно лошо за възрастните, но помислете за ефекта върху младежите и децата, които все още се учат как да взаимодействат с другите и как да осмислят всички междуличностни взаимоотношени. Ужасно малтретиране на деца е да ги караш да носят маски, особено като се имат предвид данните, които показват, че те са изложени на изключително нисък риск, както за заболяване, така и за предаване на инфекция. Помислете за 5, или 6-годишно дете, което вече една година носи маска, та това е значителна част от живота му и не може да няма вредно въздействие.
4) Маските са грозни. Какво ви харесва, хората като цяло са загрижени за външния си вид. А маските - всички маски - са направо грозни. Никой, дори и най-красивият супермодел, не изглежда добре в маска. Ето защо през цялата човешка история маските са били използвани от клоуни, актьори, или престъпници, прикриващи тази най-лична човешка част - лицето.
5) Маските представляват безсмислено спазване разпореждане на властта. Днешните политици на всички нива са практически лишени от доверие. По този начин, когато ни заповядат да носим маски, по-добре да имат наистина убедителна и ясна причина да го направим. Тук те нямат почти нищо, освен апел към историята („използвали са маски по време на испанския грип!“) И към така наречения здрав разум. Но, от научна гледна точка нито едно от тях не издържа. При липсваща убедителна причина, тово се превръща в тест за послушание и при това силно видим.
Това е физическа, конкретна сигнализация за доброволно подчинение. „Аз съм некритичен последовател на правилата, доверявам се на властите, автоматично се подчинявам на техните указания“ – за това крещи маската.
6) Маските символизират вяра в една измама. В началото на пандемията ни беше казано, че заключванията, маските, самокарантината и т.н. ще бъдат само за две седмици. След 14 дни вирусът преставал да се предава и всички ние ще можем да възобновим живота си. Но разбира се, това не се случи. „Хората нарушаваха карантината!“ ни казаха. „Не всички са с маски!“ И така двете седмици станаха месец, станаха шест месеца, станаха година. Напоследък вездесъщия Антъни Фаучи казва да очакваме да носим маски през цялата 2022 г., дори и при масова ваксинация. Сега виновни са вече страховитите „варианти“ и нови щамове. И кой знае какво ще последва след това. Изводът е следният: Настъплението на коронавируса никога не може да бъде спряно. Дори напълно ваксинирани хора нямат право да излизат без маски! („Все още можете да криете вируса“) ни казват. И така, неизвестно до кога.
7) Задължителото носене на маски е политика на насилие . Тя ви принуждава да носите маска, дори когато се чувствате добре. Защо е това? Защото можете да бъдете „асимптоматичен разпространител“. Може да се разболеете и дори да не го знаете. Всъщност е по-лошо от това: Предполагаме, че сте болен и затова ви принуждаваме да носите маска. Политиката е: Да приемем, че сте болни и за това ще действате по разпоредения начин. Това е патологично.
😎 Наредбите са израз на малодушие .
Съществуват много заповеди на ниско ниво – за фитнес зали, ресторанти, библиотеки, молове - защото отговорните за изпънението им са просто страхливци. Те се страхуват да провалят тенденцията, или да бъдат първите, които отхвърлят зоповедта. Всеки действа на принципа „от предпазливост“, което означава, че на практика нищо не се променя. „Ще отхвърля нареждането, ако го направите вие“, „Не, вие първи.“ И така нататък, кръг в кръг.
9) Носенето на маски стана култово . Неразумно е или поне хиперпараноично да се изисква всеки да носи маски. Не ни е позволено да искаме доказателства, нямаме право да разпитваме властите по този въпрос (за да не бъдем наричани анархисти), нямаме право да оказваме натиск върху правителствата си, СЗО и органите, които ни го налагат. Това е култ - подчинявайте се, не се съмнявайте, не предизвиквайте, не мислете сами.
И така, защо го правят? Разбира се, че може да има някаква малка обосновка за насърчаване на масовото използване на маски, но защо отиват до крайност и издават противоречащи се разпореждания? Наистина ли са толкова загрижени за нашето благополучие? Или има скрити мотиви? Изглежда, че те се наслаждават на възможността да се наложат над населението, да го изплашат и държат в подчинение и ефективно да потиснат индивидуалната мисъл, индивидуалната идентичност и личност.
Маските наистина имат стаден и обезличаващ ефект: Хората губят своята индивидуалност в маски. Те се превръщат в безсмислени граждани, анонимни потребители, безлики човекоподобни . По някакъв начин нашите лидери се наслаждават на тази идея; В крайна сметка отделните свободомислещи не са нищо повече от създатели на проблеми за онези, които биха наложили еднаквост на мисълта и действията. Те са „домашните терористи“; те са „бунтовниците“. В маска хората изглеждат еднакви и следователно могат да бъдат третирани еднакво.
Кой наистина е изложен на риск?
Последният въпрос, който трябва да си зададем е по-големият, извън задължението на маската: Кой наистина е изложен на риск в цялата тази пандемия? Отдавна знаем, че децата, младежите и хората на средна възраст са по-малко уязвими от възрастните; 59% от всички смъртни случаи на Covid са настъпили при тези над 75 години и общо около 80% при тези над 65 години.
Вече е известно, че белите обикновено са по-малко изложени на риск от небелите, по-специално от чернокожите и латиноамериканците. Разликата във възрастта е очевидна, но расовото несъответствие едва наскоро дойде като някакво обяснение. Неотдавнашно проучване показва, че наличие на неандерталска ДНК може да осигури известна степен на защита. Ако е така, това би обяснило защо белите страдат по-малко от небелите, тъй като само европейски произход предоставя какъвто и да е неандерталски генетичен материал. По-високата преживяемост на белите може наистина да е „биологична“ причина, въпреки възраженията за противното.
Последните проучвания също потвърждават това, за което се подозираше отдавна, а именно, че затлъстяването е основният фактор, за по-тежкото заболяване на Covid. CDC съобщава, че 51% от всички хоспитализации са настъпили при тези със затлъстяване и други 28% при тези с високо наднормено тегло. С други думи, само 21% от хоспитализациите са настъпили при хора с нормално или поднормено тегло.
Казано направо, доминиращите рискови фактори на Covid за тежко заболяване или смърт изглежда са: възрастни, затлъстеи, чернокожи и латиноамериканци за живущите в САЩ. Това са хората, които са най-застрашени и това са хората, които умират от това.
В крайна сметка получаваме нещо като изкривена версия на новите дрехи на царя. В приказката той се разхожда гол, и въпреки това всичките му поданици твърдят, че харесват новите му дрехи. Само едно дете е готово да каже истината, която е толкова явна...
По материали от интернет
Светослав Атаджанов
