Мисля си за различните хора, с които общуваме всеки ден. Всеки изгражда някакъв образ за пред другите, че и за пред себе си. Заради нуждата от вътрешен мир.
Изграждаме постепенно отношенията си, на базата на това какво познаваме и ни се е случвало, както и на интуиция.
Понякога се заслепяваме от вътрешни болки и терзания и не виждаме тази на ближния. А понякога биваме заблудени от чужди номера, за да пренебрегнем близък човек или себе си.
И тук идва отношението към лоялността. Помните ли този затрогващ български сериал "Дунав мост"? От него могат да се извадят поуки за повече от един живот.
Образът на Стела. Със сигурност не може да се използва като нарицателно за лоялност. В сложната постановка на самия живот се разбира и как такава жена се 'произвежда" от среда на слаби мъже. Всеки от които, посвоему не дава тая нужна мъжка сплав от сигурност, стабилност и сила.
Тези образи се пренасят в реалното ни битие. Слаби, първосигнални и егоистични мъже и съответно жени, свикнали да се оправят сами и забравили изконното женско умение за пазене на авторитета на мъжа, ако все пак изскочи някой случайно попаднал динозавър от отломките.
Отношенията между нас мъжете също са меко казано недостойни. Тук ще дам друг филмов пример, който е малко идеализиран вариант. По-конкретно сцената от 300, в която Ксеркс казва на Леонид, че няма да се посвени да пожертва колкото хора е нужно. А Леонид му отговаря, че той би умрял за всеки един от своите.
Жертвоготовността е ценен идеал, но в повечето случаи рядък и недооценен. Потъващ в битийното блато и тресавището на егоизма. А би могло да е по-различно. Може би. .някой ден
Тодор Беленски
