Като гледам новинарския поток тази седмица ми се струва, че живеем в някаква твърде лоша митология. По тия географски ширини изглежда да вземаме само най-отчайващите митични същества. А това, което липсва (освен герои) е дори обещание за справедливост.
По тая причина се сетих за “Книга на въображаемите същества”, в която Борхес описва над 100 животни, населявали митологиите и религиите. Ще ви разкажа за две.
Демоните на Сведенборг (Емануел Сведенборг 1688 – 1772 г): Произхождат от човешкия род. Това са хора, които след смъртта избират ада. Не са щастливи в тази местност, осеяна с блата, пустини, джунгли, опустошени от огъня селища, бордеи и злокобни свърталища. Но на небето биха били още по-нещастни. Понякога лъч небесна светлина прониква от високото, демоните го усещат като изгаряне и зловонна смрад. Мислят се за хубави, но мнозина от тях имат лица на зверове, други – лица, които са просто парче плът, а трети изобщо нямат лица. Живеят във взаимна омраза и във въоръжено насилие; съюзяват се само, за да се унищожават или да унищожават другиго.
Сенкоядът: описван е пак от Сведенборг; египетската “Книга на мъртвите”. Та, според египтяните след смъртта си мъртвият се заклева, че не е докарвал никого до глад или до плач, че не е убивал и не е подтиквал към убийство; че не е крал от храните на покойниците; че не е преправял мерките за тежест; че не е отдръпвал млякото от устата на дете; че не е отдалечавал животните от пасбищата и че не е залавял в плен птиците на боговете. Ако излъже 42 съдии го предават на Сенкояда. Сенкоядът “отпред е крокодил, посредата – лъв, а отзад хипопотам”.
Демоните на Сведенборг си ги имаме. Някои имат лица на зверове, други – лица, които са просто парче плът, а трети изобщо нямат лица. Живеят във взаимна омраза и се съюзяват, за да унищожат другиго. Сенкоядът ни липсва. Онези 42 съдии – също.
Полина Паунова
