Ц Ъ Р К В А Т А   –   Н А Ч И Н   Н А   П О Л И Т И Ч Е С К А   У П О Т Р Е Б А

Oткрай време Църквата ни предупреждава да не вярваме на врачки и баячки, да не се подвеждаме от иконите, християнските кръстове и медальони, с които обкичват стени и гърди за примамка на наивници. Но за политическите врачки и баячки, които 30 години ни врачуват и баят , обещавайки ни поредните светли бъднини, от пиле мляко и всенародно добруване, докато от ден на ден ставаме все по-бедни и все по-болни, за тях бяхме длъжни да застанем нащрек с повишено внимание – през иглени уши да ги прекарваме, на везни да ги претегляме, най-вече, на везните на Темида, а не да се впиват като кърлежи във властта и да се чудим как да ги отстраним. Още от момента, когато взеха да се заиграват с Църквата  – с предизборни партийни молебени и архонтски титли камбаната трябваше да забие на умряло.

    Представителното лице на парламентаризма у нас, несбъдналата се по-късно президентска мечта на ГЕРБ и лансирана за майка на народа Ц.Цачева изповяда преди години в радиоефир и своята висока духовна позиция като духовно чедо на патриарх Максим /царство му небесно!/.Ама чакайте, драги радиоводещи, за хвалба ли е тая работа, та не я попитахте в какво всъщност, се изразява духовното й осиновление в тези, натоварени с огромна взаимна отговорност, отношения. За греховете на госпожата като  правосъден министър и собственик на луксозен апартамент, придобит на почтена цена, запазена за почтени политици, духовният й отец ще се черви заради нея на Страшния съд, но тук на място, не се намери съдилище, което да се засрами и постанови съответното решение. Тоест, верен се оказва правният бисер, че не всяка корупция е подсъдна, тоест, че не всяка корупция е корупция.

    Съвсем законни се оказаха и множеството имоти на довчерашния втори човек в партията-държава Цв.Цв., последният от тях с подходящите за него размери на физкултурен салон. От личния си асансьор, като от последното стъпало на завоювана с труд духовна лествица, скромният собственик и до днес ги наглежда необезпокоявано, скрит зад фасадата с изписани на видно място стихове от Псалтира. Подобно Адам, осъзнал телесната си голота след първородния грях, и Цв.Цв., осъзнавайки, макар и смътно, духовната си голота, се покри в сянката на Закона, но беше застигнат от участта на нашия прародител и позорно изгонен от ГЕРБ – райската градина за ползвателите на плодовете му. Разбира се, не Цв.Цв. е виновен, а жена му, която го е накарала заради децата. А сега се е скрил на още по-скришно място, в друга една райска градина – Центъра за вечна дружба с Големия Брадър и оттам чака да удари отново неговия час, часът на парламентарните избори. Дотогава, с тази цел, и той подкрепял протестите, разбираш ли. И освен това, Псалмопевецът се оказа изключително добър адвокат, та ответникът биде оправдан в крайна сметка по всички имотни казуси. 

   Бившият му шеф, любимецът на народа от избори на избори, и той на патриаршеско внимание се радва, посетен в болница,заради скъсано сухожилие / друг е въпросът, че тези,дето ги скъсаха от бой по време на протестите не бяха утешени с подобна  височайша подкрепа/. Отделно, „трима папи са го галили по главата“, както се казва – благодат връз благодат.От трета страна, и звездите работят и заработват за него, планетите и те се движат в указаната посока, направлявани вещо от ръката на всеизвестната Алена. И сочат – сочат, че по-скоро народът трябва да подаде оставка, а не Б.Б., на чиято улица в Банкя слънцето не само е изгряло, но даже не залязва. За хората, дето три десетилетия чакат да изгрее слънце и на тяхната улица и затова са излезли по улиците, за тях сочат, че няма как да ги огрее.

  Така той ги остави да се давят в своите протести и се свря в джипката си като в едноместен Ноев ковчег да спасява обнажената си душа –  нощни папараци и звукооператори я извадиха на показ пред света и народният гняв го заля отвсякъде. Тоя пък грабна една Богородична икона, каквито му се намират под ръка за фон и зае пред нея отбранителна позиция.Макар че Данчето /Фандъкова/ го бие по този показател, сякаш клисарка в малък параклис, в какъвто е превърнала служебния си кабинет. Нали никой не се съмнява, че сред множеството икони живеят и се трудят истински божии угодници и слуги народни, които за всяка своя дума и решение, за всеки харч от хазната се опират директно на Бога и Неговите светии.

   Патриотите и те „душа дават“, което, по традиция, си е в кръвта им. В името на един само, предложен от самия него закон, В.Симеонов готов бе, с релса на врата, живота си да похарчи с патриотичен скок от Аспаруховия мост. Ако всеки притежаваше поне малко от тази негова жертвоготовност, каква правова държава бихме били тогава! Ама че Църквата на такъв скок, с релса или без релса, не гледа с много добро око или че може да послужи за пример на други ентусиазирани законотворци и чувствителни тинейджъри, за това нашият патриот хич и не мисли. Знае той, че релса не на всеки врат му отива, знае си,че на охранен врат – релса, е също толкова правдоподобно, колкото и на гол корем – пищови, и също толкова патриотично. И духовенството и прокуратурата обаче,запазиха достойно мълчание по скандалното волнодумство.

   Колегата му по патриотизъм В.Касабов пък прикани овчаря на стадото да грабне тоягата и да вкара овцете в кошарата – и той чел и препрочитал Евангелието. Но, види се, прескочил е точно мястото, където в прав текст е казано, че Добрият Пастир душата си полага за своите овце. А не върти тояга. За тояга ратува самият В.К., обединен патриот, ала разединен и от стадото и от Истинския Пастир. Затова призивът му звучи по-скоро като радостен лай на четириного, намерило удобен случай да завърти опашка пред господаря си, а не  патриотично загрижен за стадото.

   Най-начетен в материала – тук никой не може да спори – е Пътуващият проповедник, който, обикаляйки села и махали, все ще изръси някое откровение – жив наръчник по Закон Божи, в съчетание с Наказателния кодекс в съкратен вид. Съкратен наполовина, тъй като задълженията и вината по презумпция се вменяват на обикновените граждани, които вървят „по криви пътеки“. За властимащите, дето следват царския път, прокаран им още от царя, остават правата, а в случай на нужда – оправдателните съдебни решения.

   Остава неясно обаче, защо само „Гешев е позор“, а Филчев например не е позор. При това, не знаем Филчев да притежава в семейния си албум снимка редом с българския патриарх, с каквато са удостоени Гешев и Цацаров, било за спомен, било за имидж или за алиби. И с какво Фандъкова да е толкова по-лоша от един Янчулев, например? Или Б.Б от Костов?

   Какво му пречи на Б.Б. да седне и опише и той от своята камбанария, запретнал ръкавите, една непозната ни, досущ истинска история на ГЕРБ и управлението му, променило историята на България, че и на Българската православна църква – как ремонтирал и реставрирал храмове и манастири, какви заплати раздавал на свещенослужителите, а за капак и самия Франческо поканил ни на гости.

   Както стори Костов – същински отшелник исихаст, дал обет за мълчание пред медиите и народа, та вместо с тях, взе да си говори с теменужките от саксията на жена си. И днес, ни теменужки ял, ни теменужки мирисал, издаде черно на бяло истинската история на Прехода, за каквато не бяхме и сънували, под негово авторство и редакция, разбира се. Но няма да намерите в нея нито ред за скромните спестители, кътали цял живот лев по лев на влог, които след Костовата деноминация, късаха и хвърляха спестовните си книжки в кошчетата за боклук на излизане от ДСК. Както по-късно изхвърляхме боновите си книжки от масовата приватизация. Или за нароилите се просяци пред храмовете и клошарите с висше образование. Нито за пенсионерите, събудили се с орязани за една нощ пенсии. Добре, че преди това с честния си труд предвидливо бяха построили две Българии, та след Костов да остане  и нещо за царя и за тройната коалиция. /Нашето уж, не се губело/. И след като прописа и отново проговори, сега надига глас, протестите подкрепял. Онова „Бъдеще за България“ подкрепя той, станало вече наше настояще, за което не само той лично, но и хубавата фондация на хубавата Елена/естествено, Костова/ има съществен принос. А то е, че с хилядите неденоминирани сметки от съвсем доброволни дарения от страната и чужбина, българските деца се сдобиха с безплатни четки за зъби и се научиха да си мият зъбите редовно, а също и да пишат есета се научиха, ако си спомняте.

   Цар-нецар, но потомствено набожен, господин С.Сакскобургготски, с Бога напред, за гори и имоти с нас се съди, макар на идване да бе заявил, че няма имотни претенции, но впоследствие се установи, че се простират чак до връх Мусала. И Станишев, изсулил  се сух и невредим от тройната коалиция, днес шеф на европейските социалисти, призовава бюрокрацията в Брюксел да обърне внимание на положението в България. А именно неговото управление отвори широко вратите за ГЕРБ.

  Така че, както винаги, вината е обща, взаимно поделяема – анализатори и съдебни състави нека я търсят и претеглят. Но тя е и наша, на всички нас, които превъзнасяхме с очерци в медиите и бюлетини в урните новоизгряващите звезди на политическата сцена. И докато не осъзнаем нашия собствен дял от вината, рискуваме да влезем в нова спирала на измами и самоизмама

   В началото на демократичните промени Благовест Сендов изрече от парламентарната трибуна библейските слова „Всички вкупом съгрешиха и вкупом станаха ненужни“. Не сме предполагали тогава, че ще се окажат пророчески и за днешната политическа ситуация.  Обявеният рестарт няма как да промени и преименува катастрофата, в която отново се озоваваме. С какъв „рестарт“  биха могли да се върнат стрелките на времето с 30 години  назад – при това, не в изходното положение, а с огромните непоправими в близко бъдеще щети, нанесени върху промишления отрасъл, земеделието, животновъдството, върху безвъзвратно изгубеното безплатно здравеопазване, с пораженията над образованието и социалната система, върху всичко, изградено в предишните 45 години, за които  скачахме и викахме, че стигат.

   Първата работа на новоизлюпеното СДС след 10 ноември бе да предизвика разкол в Българската православна църква, това беше, стана ясно за всички, груба политическа намеса в църковния живот. Новите управленци бяха решили, че могат да приватизират и Църквата и да я подчинят за своя употреба. Затова неслучайно СДС завърши безславно своя път в политиката. Както е казано: „Бог поругаван не бива“. Такава ще е участта на всички, които пристъпват с нечисти помисли към божието благоволение. Защото, известено ни е, че Неговият дом на земята е дом за молитва. Не за политически дивиденти.

   Съгрешилите вкупом, вкупом или един по един, ще бъдат отстранени.  22 септември е датата, на която българският народ отново ще заяви волята си за истинска независимост и за истинска демокрация. Оставките са неизбежни, както изгрева на Слънцето. А ние, които не успяхме да опазим датата 10 ноември, да съберем и изхвърлим отломките, в което се състои нашето морално задължение. За да разчистим пътя за „децата на революцията“, които сме длъжни да опазим, за да не бъдат и този път отново да бъдат изядени.

 Галина Паскалевa