Най-големият грях на родителите е когато намесват децата в споровете си. Така по този начин у тях се насажда ужас и несигурност, която започва да разяжда мислите им ден след ден.
Детето не е разменна монета в отношенията ни и ако не можем да запазим крехката му душа, не струваме пукната пара като родители.
Постоянните скандали в семейството се възприемат от децата много по-зле отколкото фактическата раздяла съпроводена с развод. Кавгите пряко влияят върху развитието на детето, както и на психическото и физическото му здраве. Вината е на родителите, които не могат да контролират гнева си и сякаш с лека ръка са склонни да програмират жестокостта и страданието в отношенията си.
Най-трудното е когато смятаме, че и двамата сме прави и никой не отстъпва. Разбира се никой не ни е обещавал да ни е лесно. Понякога възникналата конфликтна ситуация е трудно решима и за това ако аз трябва да избирам между това да съм права или щастлива, бих предпочела да насоча избора си в посока на щастието.
Същото е и когато човек шофира, винаги се гневим когато някой затруднява движението ни или ни е пресякъл пътя ни ненадейно. Въпреки това си даваме сметка, че по-важно на пътя е живота ни, а не предимството ни. По-добре да си жив, отколкото прав.
В една конфликтна ситуация в семейството, за разлика от възрастните, които се опитват да обвинят другия човек, детето винаги е склонно да упреква себе си за случилото се, защото възприема личността си като част от общото цяло.
Отрицателните емоции се натрупват постепенно в неоформената детска психика и много често се стига до там, децата да не издържат на натиска. Скандалите с „ избери с кой искаш да останеш“ разрушават целия му свят. В оголеното празно пространство ще се настанят псевдоценности от улицата, медиите и социалните мрежи. Елементи от родителските конфликти ще бъдат пренесени и в бъдещите отношения и от там нататък прогресията ще ескалира от поколение на поколение.
Дори и не си даваме сметка, какво причиняваме на децата си с грубото си поведение един към друг. Напълно ги игнорираме в гнева си, не ги забелязваме даже. А те от своя страна макар и още съвсем малки, бидейки свидетели на поредния родителски сблъсък изпитват цялата гама от емоции-гняв, безпокойство, страх. Малкият човек все още не знае как да се справи с тях и това още повече увеличава тревогата му.
Момчетата и момичетата реагират по различен начин на случващото се. Момичетата са по-склонни да приемат болезнено емоционално проблемите в семействата си, докато момчетата реагират агресивно. Щом кавгата отмине и се успокоите, опитайте се спокойно да обясните на детето, че няма вина за случващото се. Възрастните се карат просто защото не могат да се споразумеят.
Децата в конфликтните семейства, често нямат апетит и имат спад в общия имунитет, те боледуват и по-често от децата, които живеят в семейства с хармонични отношения. Това е и начин детето да привлече вниманието към себе си и ако може да разсее възникналото напрежение между родителите си. Някой психолози са склонни да наричат това поведение манипулативно. Децата от малки са разбрали, че когато се чувстват зле, родителите им ги обграждат с повече внимание и грижа. Така, че те решават, че най-доброто нещо което могат да направят е да се разболеят. Мигновено родителите забравят за войните по между си и започват съвместно да обичат и да се грижат за детето по-всякакъв възможен начин.
Ако вашето дете боледува твърде често е добре да се замислите дали семейната среда е добра и какви са взаимоотношенията ви с партньора. Когато човек полага усилия за подобряване на отношенията си, той самият става по-отговорен към случващото се и разбира се по-щастлив защото се грижи за здравето на децата си.
Връзките ни не са спринт. Те не са и бягане на дълга дистанция и е много важно да можем да съхраняваме себе си и партньора си, за да може нашият отбор да стигне до финала.
Д-р Катя Пенева тел. за контакти 0897 25 81 81
e-mail:
[email protected]
burgascity.com
