Премиерът Борисов тръгна да обиколи трасето между Драгоман и Калотина и там срещна багериста бай Иван от Банкя. Заговориха се. Бай Иван си спомни бабата на Борисов, майка му, която го е учила в трето и четвърто отделение. Разказа също как навремето е строил два язовира в Сирия.
После групата си тръгна и Борисов сподели на министрите си:
„Сега ще кажат, че имам язовир в Сирия. Ето, така ме омаскариха с Барселона. Казвам им, че нямам къща, а те пак за къщата питат. Това го пише в учебника по пропаганда – редиш само истини. Ето сега – от Банкя ли е Иван, от Банкя е. Учила ли го е майка ми – учила го е. Помагал ли е на баба ми – помагал е. Правил ли е язовир в Сирия – правил е. Аз после как да кажа, че нямам язовир в Сирия?“
Тук министър Петя Аврамова се подмазва: „Редно е след частния остров да си направите и частен язовир.“ И Влади Горанов да не остане назад: „Той островът е в язовира…“
Неземни слагачи!
После Борисов разказва за N-ти път една история: „В Братя Карамазови, мисля, имаше точно такава приказка. Той ли беше откраднал шуба или неговата шуба беха откраднали, имаше нещо за тоя човек…“
И следват едни повседневни обяснения, които малко ме е срам да ви предам, но се налага: „То не е все едно да ти откраднат шубата зимата и да ти е студено в Русия или да имаш две шуби. Едно и също ли е?“
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, ще почне и на едро.
В едно интервю за „Плейбой” (бр. 46, 2006 г.), за да блесне пред Миролюба Бенатова, премиерът рече: „В Братя Карамазови” е казано:
“Най-добрият начин да унищожиш един човек, е да си послужиш с добре подбрани истини за него”. Или пак от тази моя любима книга: “Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!”
А когато повтори тази мисъл при Бареков, последният се прекръсти: „Доживях политик да цитира Достоевски!”
Аз обаче се амбицирах да проверя.
Защото без да искам, в мен се породиха някакви необосновани съмнения по отношение на премиера, а това не беше хубаво. Не за друго, ами щото си имах достатъчно обосновани.
В „Братя Карамазови” няма такава мисъл. Проверих и в „Престъпление и наказание”, щото човек като чете много и може да обърка произведенията… И там няма.
Тогава се отнесох за арбитраж към Факултета по славянски филологии. Един асистент ми обясни, че това е руски виц, идиом, широко използван, но по някакви причини Достоевски не го е включил в творчеството си: „Шут его знает. То ли он украл шубу, то ли у него украли шубу. Что-то у него там с шубой!»
Не знам кой излъга премиера.
Може да са колегите му от ФСБ. Бойко казва, че той е „човекът, които най-много се е срещал с руските служби на най-високо ниво.” Но може да е и Фандъкова. Но и за нейните познанията по Достоевски не бих свидетелствал пред редовно съдебно жури, ако, че твърдеше, че лягала с Достоевски. (Според мен „Престъпление и наказание” например е точно книга да се приспиваш! Особено там, дето Разколников коли бабичките с балтията…)
Що му е на Бойко да лъже, че е чел броточките Карамазови? По същите причини, поради които Доган говори на неговите като извънземен – „екзестенциален момент”, „социалният вектор”, морфичен резонанс“… За да цъка с език електоратът: „Бу адама чок челеби!” (този човек е много учен.)
По-подробно това е обяснено от Хаджийски в есето „Парвенюто“: „…По въпросите на изкуството… мълчанието е гражданска смърт. Пък и парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънките работи…”
Та истината е, че Борисов не е чел Достоевски. И не го упреквам, не очаквам да го е чел. Очаквам само да не лъже, че го е чел. Познавам доста, дето са го чели. И много други, които не подозират, че съществува. И знам на кои животът дава голямата награда… От много знание файда няма.
„Целта на човека е знанието, но той не знае едно. Ще го спаси ли това знание, или ще го погуби. Той неизбежно ще загине, но няма да узнае какво го е погубило – дали знанието, което е овладял, или знанието, което му е липсвало…”(„Цялото кралско войнство”)
Все тая, що да се хабиш…
Както и да е. Това обаче не е краят на историята. Полани Лидия Илиева най-после разбули тайната на шубата. Наистина не е от “Братя Карамазови”. И изобщо не е от Достоевски. Но все пак е от руската класика. От "Неоконченная повесть" (1888) на руския поет и писател Алексе́й Никола́евич Апу́хтин (1840-1893):
„— Граф велел уже назначить на это место чиновника канцелярии, Сергеева…
— Какого это Сергеева? — воскликнула графиня. — Уж не того ли, который в прошлом году был замешан в это грязное дело? Он украл какую-то шубу, или что-то в этом роде…
— Вы ошибаетесь, графиня; Сергеев ничего не украл, а напротив того: у него украли шубу.
— Ну, это совершенно всё равно, он ли украл или у него украли… Главное то, что он был замешан в гадком деле, une affaire de vol, а потому очень странно назначать его на такое видное место…“
Моля, който има достъп, да го сподели с премиера, за да престане да замесва невинния Достоевски.
А колкото до къщата в Барселона, нямам съмнение, че тя е купена с пари на Борисов, зле прикрити през общия им приятел със Златев Александър Чаушев.
На 26 юни 2012 Борисов споделя пред LОVЕ stylе: „Имa eднa гocпoжицa, кoятo ми e пo-близкa, милaтa, aкo я oбявя, щe я рaзкocтят. Кoгaтo приключa c държaвнaтa рaбoтa, щe ce oжeня и щe cи я прибeрa.”
2012 е годината, в която въпросната двайсетина годишна госпожица ражда дъщеря. Чудесен повод бащата да подари на госпожицата къща. И това наистина се случва няколко месеца по-късно.
В края на 2015 г. в интернет се разпространи запис на разговор между Владимира Янева, тогава шеф на СГС, съдийката Румяна Ченалова и адвоката Момчил Мондешки. Тогава Бойко беше наредил на Цацаров да «опраска» Янева. В този разговор за пръв път се споменава за къща в Барселона, която Борисов е купил и е настанил в нея любовницата си.
„Факт е, казва Янева, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил… има една, на която ѝ купи къща в БарЦелона за милион и половина евро!“
Борисов отказа да коментира: “Не мога да обръщам внимание на две свраки, които са се събрали и си говорят.”
Да, де, ама едната от свраките, Янева, е семейна приятелка на Цветан Цветанов, вътрешен министър в първия кабинет на Борисов, прославил се, че подслушва наред, в това число и премиера. Така че няма никакво съмнение, че информацията на Янева е от първа ръка.
За момента пожарът беше потушен, но беше ясно, че всеки момент може да избухне отново. И трябваше да се вземат мерки. Какви мерки пише в учебниците по пропаганда, които Борисов е чел.
В средата на 2017 г. Един от нароилите се анонимни сайтове – informiran.net, свързван с Арман Бобикян, написа, че гръцки медии съобщили, че Борисов купил техен остров. Този сайт, никой нормален човек не го чете, камо ли да му вярва. Но Борисов му „повярва“ и направи една сценка пред българските журналисти в Брюксел:
„Гръмнали гръцките медии, че съм купил остров в Гърция. Просто нещастни, долни лъжци жълти! Мръсници! 100 души да му повярват на това! Има в гръцка преса, а ни остров, ни гявол… лъжа! Лъжа след лъжа! Жалки, нещастни, долни лъжци мръсни!“
Много злокачествена история, в която основният въпрос е защо Борисов и неговите пиари и съветници сами раздухаха този кьорфишек. Тогава написахме, че в случая се ползва една проста технология, която условно можем да наречем опровергаване на една истина чрез минала лъжа.
Хващаш една фалшива новина и я опровергаваш. И след това, колчем се появи истинска новина, веднага я свеждаш като надеждност до фалшивата. Ако например се появи реална новина за един милиард, откраднат от акциза на горивата, вадиш коза от ръкава: „Да, бе, вярно е колкото за острова.“
През юли 2017 г. в социалните мрежи беше разпространено едно видео, наречено „Да спрем разграбването на България“. В него се твърдеше, че Борисов е купил къща на любовницата си Мис бикини 2006 Борислава Йовчева за 3 млн. евро в Барселона и е захранил сметките на нейни фиктивни фирми с 5 млн. евро.
Намекваше се също, че манекенката има 6-годишно дете от този, дето ѝ е купил къщата… Тогава Сашо Диков запита премиера и той, естествено, отрече: „Както ви е известно, напоследък станахме свидетели на множество фалшиви новини и внушения по мой адрес от анонимни автори…“
И така превенцията с фалшивия остров сработи.
***
„Когато на героя на популярния роман му хрумне да вкуси духовна храна,
той отива в библиотеката и направо иска Платон или Аристотел,
ръководен очевидно от някакъв инстинкт за вътрешно сродство.”
Съмърсет Моъм
Тони Филипов, д-р
Източник:
reduta.bg
