12,2 тона злато за 740 милиона долара изнася годишно от България канадската компания „Дънди Прешъс“. Това не е някаква измислица, а са официалните данни от държавните институции, или поне тези, които „Дънди” декларира от двете кариери, които ползва на концесия.
За тези количества, които добива, изнася и продава, „Дънди Прешъс“ плаща концесионна такса на държавата. Тя е в размер на 26 милиона лева за 2021 година, която е приключена счетоводно.
Скромната сума влиза в държавната хазна, а от земята на България за същия период е изкопано злато за близо 1,5 милиарда лева (равностойността на 740 милиона щатски долара).
Това показва простата сметка за дейността на „Дънди Прешъс“ в България. Казусът се обсъжда под сурдинка в политическите, икономическите и екологичните среди, пише „Филтър“.
Мненията са от „бизнес практика“ до „пладнешки грабеж”. С добива на злато от канадската компания у нас се занимава дори прокуратурата, но резултатите така и не виждат бял свят.
Никой не обръща внимание и на спорадичните медийни публикации, както и на сигналите, че добивът е съпроводен с тежко натравяне и влошаване здравето на хората от регионите на Челопеч и Крумовград.
Можеше ли България да е богата като средноевропейските страни ако добивът, преработката и продажбата на злато бяха държавен мононопол?
Този въпрос не оставя намира няколко поколения политици, които повдигат въпроса периодично, а след това странно млъкват по темата, както ще стане ясно по-долу.
Това продължава вече 22 години, откакто „Дънди” стъпва в България.Канадците са тук от правителството на СДС с премиер Иван Костов. Оттогава на власт са били НДСВ с ДПС, Тройната коалиция, три правителства на ГЕРБ и това на четворната коалиция от „Продължаваме промяната”.
Договорът за златната концесия е подписан на 19 май 1999 г. за дскор от 30 години. Премиер тогава е Иван костов, а министър на промишлеността е покойният вече Александър Божков.
Към договора има четири допълнителни споразумения.
Първото е от 19 септември 2000 г. Премиер още е Костов, а министър на икономиката е Петър Жотев.
С това споразумение държавата се лишава от договорени инвестиции за 37 милиона щатски долара.
Второто допълнително споразумение е подписано на 27 февруари 2004 г. Премиер е Симеон Сакскобургготски. С договора е намалено концесионното възнаграждение за държавата с 50% за период от 7 години. Освен това е облекчена и минималната инвестиционна програма на компанията.
Третото споразумение е подписано на 10 юли 2008 г. Премиер вече е Сергей Станишев, а министър на икономиката и енергетиката е Петър Димитров. Размерът на концесионното възнаграждение е възстановен до първоначалния. Договорено е увеличение на таксата от 1,5% от стойността на добитите метали злато, мед и сребро до 8% от стойността. Тогава инсталацията на „Дънди“ още не е готова и реално добив и износ на злато няма.
Четвъртото споразумение на държавата с „Дънди“ е подписано на 28 декември 2009 г. Премиер е Бойко Борисов, а министър на енергетиката е Трайчо Трайков. С него, без предварително решение на Министерския съвет, се удължава исканият срок за изготвяне на проект за рекултивация.
Всички тези факти излизат наяве чак през август 2020 година. Тогава Софийската градска прокуратура изпраща на вече закритата Специализирана 17 тома от разследване на дейността на „Дънди Прешъс“ в България.
То е по сигнал на икономиста от Бургас Николай Едрев, който години наред се бори с институциите за информация. Според прокуратурата петима бивши министри от 5 правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост, защото са позволили безконтролен добив на злато от недрата на България, а държавата е ощетена с милиарди.
Това са Петър Жотев от синьото правителство на Костов, Лидия Шулева от НДСВ, Петър Димитров от БСП, Трайчо Трайков от първото правителство на ГЕРБ и Теменужка Петкова от второто и третото.Според Николай Едрев страната ни е ощетена със сума между 25 и 30 милиарда лева от договора „Дънди Прешъс“ и символичната концесионна такса от 1%, която се плаща върху добитото злато.При подписването на договора една тройунция злато е струвала 300 долара, а днес същата единица се търгува за 1650 долара. Въпреки това държавата години наред прибира само процент от добитото от „Дънди“ злато.
Софийската градска прокуратура изпраща проверката си срещу бившите министри по казуса „Дънди” на Специализираната, където е трябвало да бъдат разследвани. Какво се е случило, историята мълчи.
Бездействието срещу договора за концесия на златото обаче не спира до Теменужка Петкова. През септември миналата година Асен Василев като финансов министър в първия служебен кабинет на Румен Радев заговори за увеличаване на концесионната такса.
През май, вече като редовен министър и вицепремиер, Василев дори предложи проекторешение на Министерския съвет в тази насока. То предвиждаше таксата за „Дънди“ и други фирми, които добиват злато по договори за концесия, да стане вече от 4% до 12% като плащането нараства с повишаване рентабилността от изкопаното. Проектът на правителството така и не беше прието!
Така „Дънди“ продължава да плаща 1% от стойността на добитото злато, сребро и мед. Освен прокуратурата и правителството на Кирил Петков, Сметната палата също откри несправедливост при плащането на концесионната такса.
Това стана с доклад от проверка през 2016 година, но и след това нищо не се случи, за да се повиши. Тогава одиторите написаха официално, че само за 2011, 2012 и 2013 година „Дънди Прешъс“ е добила в мината до Челопеч 5 153 261 тона руда. В нея е имало 66 759 тона мед, 18,8 тона злато и 50 тона сребро.
За трите години стойността на извлечената мед е 531 милиона долара, на златото – 939 милиона долара, а на среброто 41 милиона долара – общо 1,5 милиарда по цени на борсата в Лондон.В същото време в бюджета на България за трите години са влезли смешните 23 милиона долара.
И тогава властта се опита да вдигне концесионната такса, но това се оказа невъзможно. Причината – правителството на Сергей Станишев е подписало анекс през 2008 г., с който концесионната такса остава същата до изтичането на договора през 2029 година.
От 3 години копаят и до Крумовград
Макар и международна компания, „Дънди Прешъс“ работи само на две кариери, и двете в България. Едната е дългогодишната им придобивка край софийското село Челопеч, а другата е „Ада тепе“, на 3 километра от Крумовград. След дълги години проучване „Дънди“ започна да копае там през 2019 година.
От златната мина в Челопеч приходите на канадците са 534 милиона долара само за 2021 година, а от кариерата до Крумовград – 328 милиона.
„Ада Тепе“ е сред находищата с най- много злато в света, показват проучванията на местността. Въпреки това концесионната такса за „Дънди“ е същата, както и за кариерата в Челопеч, която експлоатират над 20 години.
На „Ада Тепе“ съдържанието на злато е 2 пъти по-високо в сравнение с това в Челопеч. Почвата е също толкова по-богата на сребро и мед. Освен това рандеманът при извличане на злато е почти 2 пъти по-висок – 85%.
Изнасят ценните метали в Намибия
Структурата на „Дънди Прешъс” е проста, но ефективна. Централата на компанията е в Торонто. Там обаче „Дънди“ няма кариери и заводи. След като добие рудите с ценни метали от Челопеч и Крумовград, фирмата изнася рудите в Намибия.
Заводът на „Дънди“ е на 400 километра от столицата Виндхук. Предприятието е построено през 60-те години на миналия век, за да преработва медните руди, изкопани от страната. Заводът е свързан с жп линия с пристанище на Атлантическия океан. Точно оттам с кораби влиза и продукцията от България.
„Дънди“ купува африканския завод през 2010 година и го преустройва с модерни технологии. След като извлича чистите злато, сребро и мед в завода, канадската компания го изнася за клиентите си по цял свят.
Освен в България „Дънди“ проучва находище и в Сърбия, но е далеч от разрешение за добив на злато там, въпреки добрите показатели на бъдещата мина.Точно преди месец „Дънди“ удря на камък в Еквадор, където е трябвало да развие дейността си по златодобив. Там излиза доклад, който посочва огромни рискове за хората от бъдещата дейност заради замърсяване на питейната вода с арсен.
narod.bg
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.
