Краят на една престъпна власт продължила десет години и причинила повече вреди и нещастия на народа български от всички природни бедствия през тези години. Борисов разбра, че лъжите, заплахите и репресиите вече не работят. Борисов видя, че българите са готови да го изгонят с камъни и тояги и вече няма какво да губят. Борисов знае също, че господарите му са го „приключили“. Те също разбраха, че мутрата е изчерпан, че вече представлява заплаха за тях и мафиотското им статукво. Не могат да го отстранят без сътресения, но и не могат да му позволят да остане. Борисов се опита в последен опит да запази своята власт, като потърси легитимация и подкрепа на международно ниво, да покаже, че е международен фактор, да покаже, че е важен и ценен и още може да изпълнява поръчките на господарите си. Не му се получи. Унижението при посещението му във Вашингтон бе приземяващо. Меркел си отива, Юнкер си отива, останалите европейски лидери не крият своето презрение към него. Един Заев му остана, ама той не е голям капитал.
Във вътрешен план Борисов постигна това, което никой друг преди него не е успявал – накара българите да се срамуват от своите управници, да се срамуват, че са управлявани от най-наглите и долни престъпници, които историята ни познава. Народа понякога е обичал своите управници, друг път ги е мразил, трети не е разбирал, или ги е приемал с недоверие, но за първи път българите се срамуват. Срам до болка, който води до гняв. Болка от всички унижения, лъжи и грабеж на които сме били подложени. Болка от мъката по загубените над милион наши братя, сестри и деца, прокудени от зверската корупция и мизерията. Болка, от убитите мечти, вяра и надежди. Болка от срама да признаем пред себе си, че шепа мутри, ченгета, комуняги и мафиоти са ни грабили и мачкали десетилетия наред, а ние сме търпяли и мълчали. И тази болка води до гняв. Справедлив гняв.
