Неотдавна един журналист написа, че ненавижда социализма и Тодор Живков. Аз пък пиша, че ненавиждам капитализма, харесвам социализма и уважавам Тодор Живков. Ще обясня защо съм на инак от оногова журналиста, защо съм такъв, а не онакъв...
Ненавиждам капитализма, защото е причинил неизброими беди и злини на милиони човеци по света. Тези неща са описани в книги и филми. Достатъчно е човек да прочете произведенията на Чарлз Дикенс и Емил Зола, за да се убеди в това.
Ненавиждам капитализма и заради злините, които редица европейски държави, в продължение на стотици години, причиняваха на завоювани от тях страни и народи в Африка, Азия и Латинска Америка.
Помня времето на този строй у нас
Не знаех как е било в градовете, но в селата беше - мани, мани... Голяма част от населението в тях беше бедно, просто и неграмотно. Сиромасите често мрекясваха от туберкулоза. В повечето къщи нямаше вода и електричество. Здравеопазването и образованието бяха скъпи, та прескъпи. Беднотия и простотия, такъв съм запомнил капитализма, в който премина детството ми...
Защо харесвам социализма? Идеите му ме завладяха, кажи го, още като дете; и по бащина, и по майчина линия си бяхме комуняги. Служил съм и сега служа вярно и предано на идеите си. Безпределно обичам отечеството си. У нас не е имало комунизъм. Социализъм - да, но не с най-добрия образ; имаше доста глупотевини, идиотщини, че и някакви лошотии. Те обаче бледнеят пред хубавините, които социализмът донесе на хората в страната ни. Кои са те ли? Ето някои от тях... Бяха ликвидирани туберкулозата и бедността, безработицата, просията и проституцията. Имаше работа и хляб за всички. Безплатно здравеопазване и образование за всички. Пак за всички - почивка на ниски цени. В селата почти не останаха стари къщи. Пътищата бяха асфалтирани. Евтин превоз - навсякъде и до всякъде. Бяха отворени нови гимназии и техникуми, читалища и библиотеки. Издаваха се, в огромни тиражи, наши и чуждестранни книги, на достъпни цени. Нови театрални и концертни зали привличаха публиката. Веднъж седмично, и в най-малките села, се прожектираха филми. Науката и изкуството се развиваха бурно.
Ами икономиката?
Бяха построени много нови заводи и фабрики, изградени бяха стотици язовири, та поливните площи у нас надхвърляха десет милиона декара, башка дето водата им задоволяваше питейните и домакински нужди на населението; тя влезе в домовете на хората във всички села.
Казах, че бяха отворени нови гимназии. Така стана и във Вършец. Стотици бедни деца от околните села вече можеха да продължат образованието си след прогимназията. Аз завърших тази гимназия, сетне в университета, със стипендия. Мога да уведомя днешните студенти, че тогава обяд и вечеря в "мензата" струваха 60 стотинки. В такива условия, при такива възможности хиляди деца получаваха висше образование, после ставаха лекари, инженери, архитекти и други специалисти.
Всичко това днес е "забравено", дори от хора, които са ползвали благините. Младите няма как да го научат; на тях им се втълпява, че социализмът е бил нещо много лошо, чудовищно. Нали една дама, която всяка сутрин води предаване в една телевизия, заяви, че при социализма по улиците са се търкаляли кости на убити противници на властта...
През месец ноември 1989 г. близки съратници на Живков му спретнаха преврат и поставиха началото на ново бъдеще за България. Мнозина смятаха, че това може би е за добро: ще се прибавят нови хубавини към дотогавашните, ще се премахнат кусурите - глупотевини, идиотщини, привилегии. И - пей сърце! На това се надявах и аз - един наивник на средна възраст... Уви, стана обратното... Светкавично у нас довтасаха "съветници" от Запад. За да ни научат как да работим и що да правим, та в родината ни да потекат мед и масло, мешано. Новите управници слушаха съветите, слушаха ги, докато, както се казва, ойде конят у ряката. Всички знаят как стана това. Всичко, съградено от народа в продължение на 45 години, бе съсипано, разграбено, ама грабеж, не пладнешки, ами денонощен. Занямваше ги големи и печеливши заводи за нула време; ех, някои оставаха на белия свят, за да пълнят джобовете на "наши хора". Първият "демократично" избран президент Желю Желев, уж селянин като мен, уж ловил риба с ръце в реките като мен, се оказа риба цаца в политиката.
Не бях изненадан, познавах го
Той рече, че първото условие, за да бъде унищожен социализмът, е разрушаването на кооперативите и стопаните да си получат земята в реални граници. Не помисли, че те няма да имат техника, за да я обработват; техниката бе "купувана" за жълти стотинки от МТС-ата. Видях един човек, качен на "бракуван" трактор; купил го за 20 лева. Да се смееш ли, да плачеш ли...
У нас се развихри див капитализъм. И, естествено, две класи: много бедни и много богати. Набързо се пренаписа историята: в страната ни не е имало фашизъм, разните там партизани, ятаци и тем подобни са терористи, такива комай до нейде били и Ботев, и Левски, тъй пишело в някои учебници. В Европа борците против фашизма са обявени за герои, тук - престъпници и терористи. Такъв бил и англичанинът майор Томпсън, изпратен от неговото правителство тук, за да помага на нашите партизани в битката срещу фашизма. Той загива в бой заедно с Йорданка Чанкова. Не посмяха обаче да махнат името му от сградата на гарата в Искърския пролом; не иде някак; днес с англичаните сме близки, заедно сме в НАТО...
Двайсет хиляди партизани, ятаци и помагачи бяха избити у нас. Някои лица забогатяха от гибелта им; държавата плащаше по 50 хил. лева за партизанска глава. Това бяха главите на работници, студенти, ученици. Те се жертваха в името на добрини за всички. Па преклонете се, негодници, пред тези светли души, пред достойните им идеали и мечти. Кой от вас, посерковци недни, ще се откаже от идеите си и ще увисне на бесилото като Йордан Лютибродски? Никой. Както никой от вас няма да последва примера на хилядите български мъже, които по време на Балканската война напускаха удобствата си в други страни и се връщаха в родината си, за да се бият и умират за нея.
Неотдавна, около деня Девети септември, се наслушах на какви ли не лъжи, клевети и кретенизми. Едни казваха, че по времето на социализма у нас били убити 170 хиляди граждани, "естествено" - цветът на нацията. Други ги изкарваха 300 хиляди. Един дядка "уточни", че били пет пъти повече от българите, избити през турското робство (прощавайте - "присъствие" и "съжителство"). Ще рече - около 5 милиона.
Безумни съчинения, безумни числа
откъдето и да ги погледнеш. Вероятно са избити доста хора, сигурно и невинни. Съжалявам за тях, осъждам виновниците. За сведение, по времето на Великата френска революция само в Париж е имало хилядатина гилотини, кажи го, на махличка по гилотинка... Но да видим какво е било у нас... Връща се партизанинът от Балкана и що да види и разбере: близките му са избити, родният му дом - изгорен. Тогава търси ония, които са извършили тези жестокости и отмъщава. Мнозина знаят за ужасията в село Ястребино. Там в края на 1943 г. един подпоручик, бивш учител, Йордан, разстрелва шест невръстни дечица; най-малкият - Стойне, е шестгодишен. Причината? Имали близки партизани. Познавах един от тези мъже, Рангел Калайджийски, брат на три от децата. Веднъж го запитах защо не е потърсил оногова подпоручика, па да го реже фаша по фаша. "Кольо, рече ми, ако фашистите са изроди, и ние ли да приличаме на тях?" Поздравих го за това изключително поведение, но подхвърлих, че аз, интелигентен и мирен човек, не съм убеден, че щях да постъпя като него...
Тези дни научих, че Анжел Вагенщайн, журналистките Велислава Дърева и Велиана Христова и издателят Христо Георгиев, всичките уважавани от мен личности, подемат идея пред НДК да бъде изграден мемориал в памет на децата, жертви на фашизма. Подкрепям идеята, ще бъда предоволен да видя там и ликовете на ястребинчетата. Ние с Иван Славков написахме навремето сценарий за съдбата на тези деца. Игралният филм, режисиран от Милен Гетов, се казва "Юмруци в пръстта". Тогава го гледаха милиони зрители. Днес никой не може да го види, защото никоя телевизия, никой киносалон не ще да го покаже. Какъв морал: всеки може да прочете името на техния убиец, написано на паметник, като жертва на социализма, за тях - ни вест, ни кост...
Миналото - минало...
Каква е днес картината на живота
у нас след близо 30 години тържество на свободата и демокрацията? Верният отговор е: КАТАСТРОФА. Отново голяма неграмотност, отново туберкулоза. Безработица, просия и проституция в масови размери. Тотална корупция - от пъдаря до министъра. Неравенство: мнозинство сиромаси, малцинство богаташи. През ден убийства и самоубийства. Не минава ден без някой в някое село да не е ограбен и някоя старица да не е изнасилена. Родители и ученици бият учителите, учащи се трепят в класните стаи. Пациенти бият лекарите. Закриват болници. В ония, които още ги има, не достигат лекари и сестри. Работници и служители не получават с месеци заплатите си. Близо 3 милиона души са напуснали страната. Всяка година българите намаляват с десетки хиляди, увеличават се циганите. Върви ли така, след време те ще бъдат мнозинство и държавата ни ще се нарича Циганария. Вероятно няма да е държава, а сбор от вилаети в новата турска империя. Има още какво грозно и печално да се каже за родината ни. Питам: защо тогава министър-председателят Бойко Борисов нарича тази държава ПЕРФЕКТНА? Не ще и съмнение, че той има предостатъчно сведения за хала й. Тогава? Тогава крие истината и заблуждава. Защо?...
Преди години той бил казал, че това, което е създадено у нас по времето на социализма, днес не можем да го боядисаме. И още: направим ли една десета от това, което е направил Тодор Живков - камик сме. Така... И изведнъж Борисов нарече комунистите убийци. Бре, Бойко, бре, генералино и политиканино, ти какво си правил по времето на тия убийства? Доколкото знам, бил си партиен член, завършил си школата в Симеоново, станал си полковник, даже доктор, не мога да се сетя на какво... Чул съм, че баща ти е бил член на БКП, бил също така полковник в МВР. По твоята логика и двамата сте били убийци, заедно с другите комунисти. За таквози преображение в моя край казват: никога не е късно човек да се окепази напълно. Това важи с пълна сила и за другарите господа Георги Първанов, Сергей Станишев и Ивайло Калфин.
Не стига, че превърнаха БСП в дясна партия, ами забравиха, че
чудовището НАТО е морковът и тоягата
главно тоягата, с която Щатите искат да покорят света, като преди това унищожат Русия. Те изпратиха наши войници да участват в мелачката заради американските интереси, предоставиха на Щатите наша територия, в която те настаниха войска и оръжие. И в този случай - пълно преображение, и в този случай е в сила оная нашенска приказка: никога не е късно човек да стане за резил.
Да не пропусна да кажа защо уважавам Тодор Живков. Че и той си имаше кусури и трески за дялане, дума няма. Той обаче беше сериозен политик и мъдър държавник; това го призна и генерал Дьо Гол, след едно посещение на Живков в Париж. Дългогодишният ми приятел Любен Божев-Люто беше седем години съветник на Живков, който неведнъж му е казвал, на него и на другите му съветници, да помагат на бедните, на слабите хора, защото, добавял: "ние сме тяхната партия, те за нас трябва да бъдат първа грижа". Познавах лично Тодор Живков, имал съм доста срещи с него. Той настояваше да отида на работа в ЦК на БКП, да се занимавам с агитацията и пропагандата. Отказах му с думите: предпочитам перото пред бюрото. Човекът ме разбра, стисна ми ръката и ми пожела успех. Бях 25-годишен...
Преди време Бойко Борисов каза, че иска в Черно море да се плицикат само яхти и платноходки. Това добре. Сетне рече, че няма да позволи в морето да влизат тежковъоръжени кораби. И това добре. Не разбирам обаче как ще му бъде ясно, как ще познае тия кораби. Успокоява ме това, че той е генерал, ясни са му военните работи, ще се оправи някак...
Днеска политиците, па и други герои, се бият в гърдите и заявяват, че едва ли не са готови да погинат в името на независимостта на България. Питам: Независима ли е тя? Независима ли е една държава, на чиято територия е разположена чужда армия, барабар с оръжието си? Питам: Независима ли е една държава, чийто главен управник често, често казва: "Началниците ще кажат." А те са във Вашингтон, в Брюксел и в Берлин. Независима ли е една държава, в която посланиците на други страни определят външните и вътрешните й дела? Не, тази държава, при горните обстоятелства, е зависима, тя е колония. Такава държава и колония днес е България...
Няколко думи за "историческия" договор с Македония. Той наистина е исторически като предателство спрямо България. С него ние признаваме македонската нация и македонския език. Признаваме, че Самуил и Гоце Делчев, братя Миладинови и св. Климент Охридски са "наши и ваши". Боян Чуков рече, че договорът мирише на газ. Аз добавям, че мирише повече на НАТО. На Америка е нужна още една балканска държава, в която да имат военна база, още една държава, която да воюва с Русия. Нали помните как коленопреклонно Борисов докладва договора на американския посланик сякаш оня не знаеше предварително текста му...
Свършвам. Текстът излезе бая дълъг. Накрая искам да кажа на всички дами и господа, другарки и другари, които са се меракландисали да управляват България:
хич, ама хич не се надявайте
че тая юговина ще ви огрее. Прочетете "Ад" от Данте, обърнете внимание на надписа, турен от него на входа на пъклото, по-точно на трите думи: "Надежда всяка тука оставете!" Така ще се успокоите, ще мирясате и няма да ламтите за власт, защото... Защото днешните властници ще управляват държавата, докато си искат. Те са като мангуста - захапят ли, не пущат. Избирателите, които са им нужни, за да печелят изборите, винаги са налице: стотици хиляди прости люде, бизнесмени, които не желаят да изгубят бизнеса си, стотици хиляди мъже и жени на държавна ясла, които си вардят хлебеца, мераклии да станат бизнесмени, а това минава през търгове и поръчки, черномръзгавци от катуни и гета. И накрая, не по значение: някои чужди посолства у нас. Както се вижда, всичко е готово за спечелване на изборите. А казано е: що е готово, то е попово...
Естествено, това, което току-що описах, не е никак, ама никак добро за народа. То не е обаче страшното, съдбовното. Друго е, то е, че през този век България ще изчезне като народ и държава. Казвам това с нож, забит в сърцето ми, защото обичам безкрайно отечеството си, но спасение няма. Освен да стане някакво чудо... Кои са виновниците за тая наша трагедия? Те са всички управници на държавата ни след "победоносната" дата 9 ноември 1989 г., с изключение на Жан Виденов, един почтен и достоен, но наивен човек, предаден от чужди и свои.
Българи затриха България. О, народът спи ли?! О, народът не види ли?!
Никола Статков
http://duma.bg
