Обединителната черта при всички погребения е забитият в трупа нож, палешник или други железни предмети
Различни са наименованията, с които са обозначавани тези демонични същества - „въпер“, „дракус“, „плътеник“, „устрел“
Нашата поредица от статии за прочутия Дракула няма как да не завърши с този въпрос. Защо в края на XIX в. ирландецът Брам Стокър избира Балканите и живелия през XV в. Йоан Влад Цепеш, за да създаде сюжета за вампира Дракула? Разбира се той е използвал памфлетите от епохата, които са очерняли влашкия воевода поради конфликта му със заселените в Трансилвания немци. Но дали само това е причината?
Отговорът на този въпрос отдавна е даден от археолози и етнолози. Само през последните десетина години при нашите разкопки ние попаднахме на нашумелите случаи от Созопол, Перперикон, Велико Търново и други места в България. Те са точно датирани с монети от периода на Средновековието. Обединителната черта при всички погребения е забитият в трупа нож, палешник или други железни предмети.
Това е един от обичаите против вампирясване - езическа традиция, запазила се и след приемането на християнството. В редица некрополи от Средновековието се наблюдават и други ритуали - опалване на гробната яма; слагане на въглени и камъни върху тялото; връзване на крайниците с въже. „Вампирските“ обичаи се съхраняват във фолклора до наши дни. Различни са наименованията, с които са обозначавани тези демонични същества - „въпер“, „дракус“, „плътеник“, „устрел“ и много други.
Като цяло т. нар. „вампири“ са „не по реда си умрели хора“. Такива са тези, чиято смърт е настъпила насилствено и неестествено - убити или посегнали на живота си. Вампири стават удавници; паднали от високо хора; убити от гръм; обесени; загинали далеч от дома с неизвестен гроб. Раните по тялото или язви в стомаха също водят до вампиризъм. В Странджа твърдо вярват, че починалите некръстени деца до 9 дни стават „устрели“. Вампир може да произлезе от покойник, погребан в дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла при бременността си месо от животно, убито от вълк.
Други вярвания са свързани с моралните норми в обществото. Мъртвият ще вампиряса, ако не е погребан по християнски, а вампир става неоплаканият и неопят покойник. Такива са и анатемосаните и отлъчени от църквата, крадците, убийците, блудниците, пияниците, магьосниците. Смята се, че в тях се е вселил дяволът и не им дава покой, защото с негова помощ са извършвали редица престъпни деяния.
Според старинното виждане вампири стават престарели или тежко болни хора. При средна продължителност на живота от 40-45 години през Средновековието е било непонятно как някой може да доживее 70-80 години. Това се е смятало за неестествено и предизвикано от зли сили. Впрочем, отзвук от тези схващания са запазени и до днес с фрази от типа - „Погледни я тази баба, превърнала се е във вампир!“
Много по-често обаче вампири могат да станат съвсем обикновени покойници поради неспазване на погребални обичаи. Това може да се случи, ако през трупа се подаде предмет, ръкуват се или бъде прескочен от някакво животно. Във вампири се превръщат мъртъвци, чиито очи не са били затворени; ако някой от погребалната процесия се обърне назад по пътя към гробищата; ако падне сянка върху трупа; понякога - ако завали дъжд или завее вятър.
Така хората се изправят пред въпроса как да предпазят покойните си близки от вампирясване. Най-важни са действията против превъплътяването, които започват веднага след настъпването на смъртта. Мъртвеца е охраняван денонощно при светлината на свещи, лампи или огъня в огнището, а гроба се копае в деня на погребението. От стаята се гонят всички животни и над трупа не се подава нищо. Мястото, на което е лежал, не се пресича 3 дни. После следват охранителните мерки при погребението. В Средните Родопи върху трупа се слагат железни принадлежности от огнището като веруга, простре и дилаф. При погребването на убити, раните първо се горят, а после се опалва и гроба. Главни предпазни средства против вампирясване са желязото, огънят, тръните, коловете и, естествено, прословутият чесън.
превъплътяването е опалването на гроба, открито и по археологически път. То се извършва на втория или третия ден преди изгрев слънце от нечетен брой жени, като гроба се огражда със слама, кълчища или конци, които се палят. След това следва т. нар. „мълчано ходено хоро“ - трикратно обикаляне на гроба.
Освен опалването, обичайна практика е забиването на остри железни предмети (нож, секира, пирон) на мястото на смъртта или в трупа. Това се прави, за „да се пъди нечистия дух“ и „да не се връща смъртта вкъщи“. Ето защо железата се забиват в корема, сърдечната област, петите и дланите на мъртвеца. Пробождането на трупа може да стане и с други средства - трън или дървен кол.
Набеденият покойник може да се превърне във вампир от деня на погребението до 40-ия ден. Той излиза през нощта, а през деня се прибира в гроба. През това време пие кръв и постепенно се увълчва и усилва, като накрая може да излиза и денем. „Ако не го разсипят тогава - свидетелстват митовете, - след 40-я ден отимвал човешко тяло“. Тогава душата на умрелия постепенно се облича в плът, но няма кости.
Основната храна на вампира е кръвта и тя му донася голямо тегло. Демонът си я набавя главно от добитъка - овце, крави, кози. Понякога обаче той души спящи хора, особено жени, и пие кръвта им. Също напада малки деца и младоженци. Белег за нощното душене са черните и сини петна по тялото на жертвите. Вампирът често се гневи и тогава носи различни зарази по храната на хората.
Ако не се вземат мерки, след 40-ия ден вампирът може да се укости, т. е. вече да има изцяло вид на човек. Тогава той започва живот на друго място от това, където е живял и където не го познават. Обикновено се жени и се занимава с търговия, месарство, бръснарство. Животът му обаче е недълготраен, защото той самият или някой друг го поразява при съмнение и от него остава само локва пихтиеста кръв.
За справянето с вампирите има и специални ловци. Понякога те са потомци на покойниците, обикновено хора, родени в събота, но има и професионалисти. Те са носили наименованията „вампирджии“, „джададжии“, „въперари“ и др. Такъв е описаният от етнолога Рачко Попов случай, регистриран през 80-те години на миналия век в Северозападна България. В едно от селата имало човек, натоварен да пробожда с дървен кол заподозрените във вампиризъм покойници.
Вампирите обичат да се разхождат до първи петли и вампирджиите ги дебнат тогава. Тъй като те харесват музика и танци, по този начин понякога ловците ги подмамват и ги убиват. Джададжиите също пълнят бутилки или мехове с кръв и търсят с икони на св. Богородица бърлогите на демоните. Когато съдът започва да се клати, вече се знае, че вампирът е близо. Накрая той влиза вътре, а ловецът ловко хвърля бутилката в горящ огън. Със страшни писъци зловещото същество изчезва от този свят.
Ще се спра и на един случай от съседна Румъния. В съдебно производство от 2005 г. някой си Георге Маринеску и пет члена от семейството му са осъдени на по шест месеца затвор за незаконното ексхумиране на тялото на техен роднина. Според показанията им, той излизал от гроба през нощта и им пиел кръвта. Затова в полунощ семейството изважда тялото, изтръгва и изгаря сърцето му, а от пепелта прави еликсир, който пие като противоотрова на вампира. Интересен е отбелязаният и в българската митология обичай, че набелязаните за вампири преследват най-вече роднините си.
Приказките за вампири са народни суеверия, подсилени от вековното турско робство, в което балканските народи губят високата си преди култура. Именно така се оформя образа, вдъхновил Брам Стокър да създаде и своя „вампир“ Дракула.
Автор: Проф. Николай Овчаров
trud.bg
