Както никога, ние няма да започнем с обещания какво ще направим.
Няма какво да обещаваме.
Има какво да довършваме.
Ние, вие, всички заедно. Всички, които преди пет години, гласувахме на референдума и поискахме промяна в системата, по която функционира държавата.
Тогава не стана. Не стана, защото системата е изградила около себе си защитна стена, в която волята на два и половина милиона гласували се разби и не се превърна в решение.
Сега е друго. Сега, на тези избори, имаме възможността най-сетне да пробием системата. Достатъчно е просто да излезем и да повторим желанието си за промяна. Да гласуваме. Да изпратим в Парламента хора, които не искат да играят досегашната игра. Казваме го ясно и точно – нашата цел не е да седнем на масата, на която се играе от години. Нашата цел е да обърнем масата. Да сменим правилата. Да направим така, че на следващите избори ще се гласува по начин, по който в Народното събрание ще влязат хора, които имат доверието на останалите. И че ще гарантират това с имената си, с лицата си, с работата си. И че ще носят отговорност.
Влизането в парламента не е цел. То е просто средство. Последното средство, което имаме, след като стана ясно, че по друг начин гласът на нормалните, мислещи, работещи хора няма как да бъде чут.
Тези, които досега пълнеха парламента, все едно като управляващи или не, са част от една порочна картина, която се възпроизвежда година след година.
Те ще обещаят всичко, за да бъдат пак там. И да продължат да правят същото.
Те ще ви убеждават да им дадете властта.
Ние искаме друго от вас.
Искаме да вземете властта.
Вие, тези, които работите и сте работили, плащали сте и плащате данъци, гледате деца, грижите се за родители и близки. Вие, тук в България, там, в Англия, в Щатите, в Испания, в Германия, навсякъде, където ви е разхвърлял животът в търсене на по-добро.
Искаме да упражните правото си на власт. Да кажете думата си, да излезете, да гласувате, да покажете, че сте свободни и че никой не може да се подиграва с вас.
Ние не идваме от друга планета. Идваме от същите градове и квартали, където живеем всички заедно. Виждаме живота такъв, какъвто е, а не какъвто ни го разказват по новините. Знаем какво и къде трябва да се направи, за да бъде различно.
Експертите и програмите ще говорят със срокове и с цифри. Ако това е нужно за някого, за да получи основание да гласува, ще го намери там.
Но друго е по-важното. Няма да рецитираме обещания. Защото знаем, че говорим с умни хора, които имат отношение към живота си и страната си. И знаем, че не обещанията печелят. Печелят хората – свободните хора, които ще направят промяната сами, а няма да я чакат като подарък.
Печелят тези, които няма да повярват на заклинанията за ниска избирателна активност, на това, че „няма смисъл да се гласува“, тези, които няма да повярват, че да излезеш за един час да гласуваш, е по-страшно, отколкото да отидеш до магазина…
На четвърти април всеки свободен българин може да направи две неща.
Да остави всичко „както винаги“.
Или да покаже, че всичко зависи само от него. Кой управлява България и накъде я води.
Както винаги или както никога досега…
Другите ще поискат да слушате обещания и да им вярвате.
Ние искаме да вярвате в себе си.
Другите ще поискат да им дадете властта.
Ние искаме да я вземете.
Да бъдете властта.
Отсега нататък, както никога.
fakti.bg
