Все си мислех, че падението у нас е стигнало дъното, но се оказва, че може да се рови и по-надолу. Там е стигнало обществото ни, щом в навечерието на 24 май не друг, а главният редактор на присъдружен на властта вестник ни ощастливи с прозрението, че "да изучаваш борбата на баба Илийца с кола е пълна безсмислица и загуба на време". Че да се изучава какво е казал авторът в 10 реда стихотворение е "прахосване на обществен ресурс" и затова в училище трябва да се учи не литература, а само математика и технологии, защото с тях младите ще си осигурят бързо високи доходи!
Не знам в какво емоционално състояние трябва да е човек, за да види в прекрасния разказ на Вазов "кола на баба Илийца", а в "Гераците" - "трипера, който хваща снахата на стария Герак". И че "разбира се, българската литература е остаряла, глупава, посредствена, безинтересна и неграмотна". Щото и това е писал "колегата" Борислав Зюмбюлев още преди две години. Да се спори с идиотизъм няма смисъл, но дори той да се дължи на ищаха да се правиш на интересен, като провокираш бяс у читателите (реакциите в мрежата вече втори ден са нецензурни), случката прекрасно обяснява защо все повече те е срам да кажеш пред хората, че си журналист. Да си продаваш занаята с порнография, като се подиграваш с българската литература, е доста перверзна представа за популярност. Проблемът не е в човека, а във въпроса защо облъчваш хората с внушения, че родната литература е "остаряла, посредствена и неграмотна". Отговорът е прост. Да, творбите на нашите писатели и поети не са жизнерадостни, нито развлекателни. Но класиците ни затова са класици, защото, пишейки за своето време, ни поднасят образите на днешните български управници, на днешната българска сиромашия, на днешното българско зло. И затова истините, които са в творбите им, скрояват калташки номер на днешните властници. Затова те вчера вадят от учебниците памфлетите на Ботев, днес - фейлетоните на Алеко. Само че българинът е оцелял с истините на Паисий и с не 10-те, а осемте предсмъртни реда на Вапцаров, дето го убиха втори път. Не с хулите по българските писмена и писатели, и не с "европейското" превръщане в мит на "bata6kite mu4enici". В модернизацията стигнаха дотам, че издадоха "Под игото" на шльокавица.
