Доклад за смъртността от COVID-19, поръчан от предишния екип на МЗ и платен с публичен ресурс, се държи далеч от обществеността и се предоставя единствено след заявление по закона за достъп до информация. Това е един от няколко тревожни примера за отстъпление от установени стандарти за прозрачно управление, които зачестяват при последното правителство на Румен Радев.
Докладът бе поръчан на работна група от експерти от бившия министър на здравеопазването Асена Сербезова през февруари. Той е втори поред след трагичните две години на пандемията, които наредиха България на второ място в света по загуба на човешки живот на глава от населението (след Перу). Първият доклад бе изготвен от няколко институции по поръчка на служебния министър Стойчо Кацаров и, както е редно в такива случаи, бе публично представен.
За втория доклад до миналата седмица не се бе чуло нищо, въпреки че от заповедта за сформиране на групата мина почти година. В петък "Дневник" представи констатациите в него
(link is external), като от статията на колегите се разбра, че са получили доклада след заявление по закона за достъп до информация. В случая искането на заявление е излишно, тъй като именно в този закон е записано задължение на държавните органи да публикуват информация, която "може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите, опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси и представлява обществен интерес". Данните за смъртността, ползите от ваксините и т.н. попадат именно в тези хипотези и трябва да са общодостъпни, а не да се предоставят само при поискване. С други думи - МЗ не е изпълнило задължението си по закон да публикува доклада, а вместо това изисква ненужни процедури от медиите, които искат достъп до него.
След публикацията на колегите, в. "Сега" поиска на свой ред достъп до доклада от пресцентъра на МЗ именно с цел той да получи необходимата публичност. "Както е посочено и в материала на "Дневник", докладът е предоставен на медията по реда на Закона за достъп до обществена информация. В тази връзка молим да отправите искането си по същия ред", отговориха ни от пресцентъра на ведомството. Оттам не удостоиха с отговор въпроса ни с какви мотиви се отказва информация по обичайния ред, след като тя засяга хиляди семейства, които загубиха свои близки в пандемията. Упоритото криене зад закона е още по-абсурдно като се има предвид, че информацията вече е публична.
Самият доклад не допринася с почти нищо към познанието ни за измеренията на кризата, която преживяхме и, доколкото е представен изчерпателно, не съдържа изводи, поуки и препоръки. Изброени са до болка познати факти - че имахме рекордна смъртност, че алфа и делта бяха най-смъртоносните варианти, че регистрираната смъртност е значително под надвишената (която е по-меродавният показател) заради ограничения достъп до тестове, че през 2021 г. имахме нечувана от 1945 г. смъртност и пр. Авторите обаче поглеждат към пандемията и през един шокиращ ъгъл - че на база надвишената смъртност сме изгубили 860 хил. години живот.
ЗА ДЕТСКАТА БОЛНИЦА - БЕЗ АРГУМЕНТИ
МЗ е рецидивист в затруднения достъп до обществено значима информация - по същия ред гражданската инициатива "За истинска детска болница" получи информация какви са били критериите за избора на терен за национална детска болница, вместо тези критерии да бъдат ясно оповестени и без поискване. Показателно за дефицита на прозрачност тук е мнението на д-р Бояна Петкова от инициативата: "Има ли проблем с терена за детската болница? Краткият отговор е "не знаем", написа тя в деня, когато стана ясно кой е избраният терен. И добави: "Преди всичко трябва да е публично достъпна информацията за това КАК точно е бил избран този терен, какви са неговите предимства и недостатъци спрямо другите разглеждани терени, как и от кого са оценявани и по какви критерии. Не би трябвало да е сложно, ако действително е имало процес, той да бъде разгласен и разяснен за всеки заинтересован в държавата. Поне аз, ако бях министър, така щях да направя". Иначе от отговора на МЗ по закона за достъп до информация се разбира, че ключовите критерии в крайна сметка са били големината на терена и кой е негов собственик.
ОРДЕН ЗА СРАМ И ПОЗОР
Най-фрапиращо отстъпление от задължението за прозрачност служебният кабинет демонстрира с тайното предложение за орден "Стара планина" първа степен за проф. Николай Вълканов - собственик на "Минстрой", дългогодишен вицепрезидент на "Мултигруп" и човекът, който даде хонорар от 1 млн. евро на Ахмед Доган за "Цанков камък". Решението не бе оповестено от Министерския съвет, а дори когато президентът Румен Радев вече бе издал указ за награждаването и този указ бе в "Държавен вестник", правителствената пресслужба твърдеше, че това е още само предложение и то се съгласува. Тази потайност в крайна сметка остави впечатлението, че става дума не за почест, а за срамно деяние. Тя е безпрецедентна за последните години, що се отнася до решения на Министерския съвет.
https://www.segabg.com/
