Нацизъм, фашизъм, авторитарен, насилствено, концлагери, Холокост. Това са част от думите, които бурно хвърчат из медийните студиа, изречени от кандидат-президенти и вицепремиери, български политици, които мечтаят да са част от 47-о НС. Но както винаги непознаването на историята помага на пропагандаторите. Въпрос за един милион зелени сертификати... Кой друг е бил срещу задължителната ваксина? Адолф Хитлер.
Има само един проблем: нацистите всъщност не са издали указ за ваксина.
Нека се върнем назад за минута, за да разберем историята на задължителната ваксинация в Германия. Подобно на Съединените щати и много други страни, новосъздадената Германска империя е принудена да предприеме тази стъпка поради опустошенията от едра шарка, която убива десетки хиляди хора в Прусия. През 1874 г. имперското правителство прави ваксините задължителни за бебета и мъже, постъпващи на военна служба, както и редовната реваксинация за деца. През следващите петдесет и няколко години мярката е един от крайъгълните камъни на немското здравеопазване.
По времето, когато Хитлер и нацистите превземат страната през 1933 г., недоволството от задължителните ваксини се натрупва известно време, като някои от настроенията срещу ваксините се смесват с антисемитските теории на конспирацията, които се разпространяват в онази епоха. Тази опозиция е особено разпалена от инцидент от 1930 г., при който повече от седемдесет деца умират заради неправилно приложена ваксина срещу туберкулоза, в така наречената „Катастрофа в Любек.“ В резултат на това в годините на отслабване на германската демокрация правителството на Ваймар преустановява задължителната ваксинация на практика, дори ако това все още е официално законът на страната.
Въпреки че нацистите подкрепят ваксините (за себе си), те правят прагматичния избор да запазят новото, гъвкаво прилагане на ваксинацията, дори когато по-късно официално оттеглят облекчението през 1934 г., според Малте Тисен, ръководител на LWL института за Вестфалия Регионална история. Министерството на вътрешните работи на Хитлер (отделът, отговарящ за полицията, между другото) предлага да се добави клауза за съвест в английски стил към закона за ваксинацията и през 1935 г. министърът уточнява, че „популярният характер на здравните закони, абсолютно желан в националсоциалистическата държава се поддържа, ако се избягва ненужното безпокойство при прилагането на законите сред населението."
Принудителната ваксинация срещу волята на децата и родителите, която предизвиква възмущение през годините на Ваймар, спря да се случва от 30-те години на миналия век. До 1936 г. германците вече не трябва да доказват, че са получили ваксина срещу едра шарка, за да посещават средно училище, а до 1940 г. политиката на „гъвкавост“ става правно обвързваща и продължава да се използва от германските правителства дори след войната. Вместо това нацистите разчитат на масовата пропаганда и образователната система, за да убедят хората да изберат да се ваксинират.
Ако в края на Ваймарската република отношението на държавните субекти към принудителните мерки се променя предпазливо, „Третият райх“ предвещава прехода от принуда към доброволни действия“, пише Тисен.
Нещо повече, от доказателствата, които са оставили след себе си, става ясно, че Хитлер и други нацисти са разбирали, че всяка политика на налагане на ваксини би работила срещу геноцидните им цели. Ето Хитлер през 1942 г., който разказва на други високопоставени нацисти своите планове за хората от руските територии, които са планирали да завладеят.
„В областта на общественото здраве няма никаква нужда да разширяваме върху окупираните раси ползите от нашите собствени знания. Това би довело само до огромно увеличение на местното население и аз категорично забранявам организирането на каквито и да било кръстоносни походи за хигиена или чистота в тези територии. Задължителната ваксинация ще бъде ограничена само до германците, а лекарите в германските колонии ще бъдат там само с цел да се грижат за немските колонисти. Глупаво е да налагаш щастие на хората против техните желания. Стоматологията също трябва да остане затворена книга за тях.“
Или вижте Мартин Борман, началникът на щаба на Хитлер и ръководителят на нацистката партия, който пише в „Осем принципа за управлението на източните територии“, също през 1942 г.:
„Славяните трябва да работят за нас. Доколкото нямаме нужда от тях, те могат да умрат. Следователно задължителната ваксинация и немските здравни услуги са излишни. Плодородието на славяните е нежелателно.“
Или помислете за Института „Робърт Кох“, агенцията за превенция на болестите в страната, която отговаря на искане от завод за двигатели в Нюрнберг за ваксини за „три хиляди руснаци“. Ваксинациите са „предназначени предимно за германци“, а не за руснаци, отговоря институтът, което накара завода да оттегли своята „неправилно“ поставена поръчка и да потвърди, че ваксинирането на „чуждестранни работници..не беше опция.” Нацистите разбират, че ако искате да унищожите много хора, няма да ви помогне това те да са ваксинирани срещу заразна болест.
И така, ако нацистите облекчават задължителната ваксинация за собствения си народ и решават да не я предоставят на „подчовеците“, които завоюват, как налагат тоталитаризма у нас и в чужбина? Е, като правят всички неща, които правителствата всъщност предприемат - централизират властта по авторитарен начин: забрана на всички други партии, криминализиране на несъгласието, създаване на огромна държава за наблюдение и налагане на тайна полиция върху населението да извършва произволни арести, изтезания и друго насилие. С други думи, някои от точните неща, които сме виждали да идват до голяма степен от десните политици поне през последните двадесет години.
Все още мързеливи след всичките тези години
Какво разбрахме от всичко това? От една страна, не че ваксините или превръщането им в задължителни са част от някакъв генерален план за фашистко превземане. Освен облекчаването на прилагането на ваксини от страна на нацистите, изминават повече от петдесет години между имперския закон за ваксинация от 1874 г. и края на германската демокрация и програмата за задължителна ваксинация на Германия очевидно
не е използвана от нацистите, за да превземат страната.
Говоренето за прилагането на ваксини като фашизъм е функция на лековития начин, по който нацизмът и неговото наследство се използват в политическия дискурс. Някои с радост ще посочат подкрепата на Хитлер за контрол на раждаемостта и абортите или използването от нацистите на програми за обществено строителство, бизнес регулация и политики за социално подпомагане, за да твърдят, че правенето на нещо подобно сега ще доведе до тоталитаризъм; но ще мълчат за милитаризма на нацистите, масовото наблюдение, разбиването на профсъюзите и потискането на гражданските свободи, избиването на милиони души...
Може би вместо да използваме нацистите, за да спорим "мързеливо", че нещо е добро или лошо например контрацепция, вегетарианство или мустаци – можем просто да преценим една политика по нейните собствени качества.
Превод и редакция: Фрог нюз
Източник:
You Know Who Else Opposed Vaccine Mandates? Hitler.
