Това, което най-много ме отвращава в България, е селско-махленският манталитет. Не се обсъждат политики и националнозначими въпроси, а кой какво казал и кой каква снимка му е излязла. В политиката управлението е на нивото на ниво селски колхоз, с председател недоучилият гамен на селото.
Държавата и ние простеем до ниво на подигравки и смях. Дори самите ние не можем да се приемем сериозно. Освен Президентството, няма нито една институция, чиито представители да не предизвикват съжаление, подигравки и смях, а политиката им - сравнима единствено с клюкарник в женска баня.
Дотолкова сме претръпнали към простотията, че дори не се впечатляваме. Дори когато видим полицай, който изглежда авторитетно и с вид, че може да пробяга 100 метра без да получи инфаркт, направо се учудваме. Или когато видим министър, облечен по протокол. Или например журналист, който говори на "Вие", а не все едно току-що се е запознал с друго детенце в пясъчника.
Държавата много олеква не само в международен аспект, но и на вътрешно ниво. Правителството и премиерът предизвикват единствено омраза и върли подигравки. Главният прокурор е подложен на съмнение относно професионалните си способности и на пълната увереност, че е бърсалка на управляващите. И бухалка.
Територия, населена от хора, голяма част от които се чувствам засрамени, че са българи, а другата част блажено затънала в калта и вярваща, че животът е студена бира, да се напиеш до безсъзнание, да си набиеш жената и децата, да се оригнеш, да попсуваш и да заспиш.
И се опитваме да се държим, да си припомняме Левски и Ботев, и цар Калояна и битката при Адрианопол, Крум Страшний и битката при Върбишкия проход, но след това се оглеждаме и отново забиваме поглед в земята от срам до какво скотско положение сме се докарали като народ....И си спомняме и това, че никой българин освен попа не присъства на обесването на Левски, поне да поплаче, че Ботев са го предали българи, а може би и убили, че са го наричали луд и са отказвали да го последват....за този ли народ умряхте?
Народе????
Елена Гунчева
