Ескалацията на гражданските протести, започнала на 10 ноември 2018г. по своята същност е израз на гражданска революция в България, която набира човешка енергия с дни и часове.
Налице са всички признаци на класическа революционна ситуация. Спонтанните граждански протести заливат улици и площади, блокират пътища и магистрали.
Народът преодоля страха си и няма да се спре докато не получи пълно удовлетворение.
Дълго стаяваната злоба на народа, за която някои от нас предупреждаваха от години избухна и няма скоро да спре. Протестната енергия е отприщена и не може да бъде овладяна с дребни залъгалки, като оставката на вицепремиера Валери Симеонов.
Протестите са закономерен отпор на антинародната политика на прехода, осъществявана от редица правителства на основните политически сили и постигнала своята цинична завършеност при настоящето правителство.
Силата на протестите обаче намалява поради противоречивите и понякога антагонистични искания на различните стихийно възникнали протестни образувания.
Един от гражданските протести, проведени в неделя (18.11.2018г.) издигна искането президентът Румен Радев да наложи извънредно положение, да поеме властта и да подпише договор с българския народ за промяна системата на управление.
За целта трябвало да се забранят политическите партии и да се промени избирателната система, която да доведе в парламента достойни хора.
Участниците в този протест се разграничиха от участниците в протеста, планиран за (19.11.2018г.) защото той проповядвал насилствени действия, за разлика от тях, които били за мирни протести.
Тези на пръв поглед логични предложения до президента вероятно галят ухото на немалка част от протестиращите, които с право ненавиждат настоящия политически елит, унищожил съвременна България.
Всъщност това искане до президента е публична подкана за суспендиране на Конституцията и извършване на държавен преврат.
Съгласно чл.84 от действащата Конституция извънредно положение се обявява от Народното събрание.
Президентът има право сам да обяви извънредно положение единствено в случаите на внезапно въоръжено нападение, терористичен акт или масово бедствие когато парламентът не заседава.
Указът на президента в този случай се прогласува от Народното събрание, което се свиква незабавно.
От искането на протестиращите се подразбира, че нормативните актове за промяна на избирателната система и другите изменения на държавната система трябва да бъдат приети чрез наредби – закон, издавани от държавния глава. Няма друг начин щом по време на 6-месечното извънредно положение няма да има Народно събрание.
Подобен случай е имало в българската история след държавния преврат през 1934г., но днес е 2018г., а България е част от Европейския съюз.
Едва ли президентът Радев ще се вслуша в подобни некомпетентни популистки желания при условие, че съгласно Конституцията президентът може да бъде подведен под съдебна отговорност само при нарушение на основния закон на страната и държавна измяна.
Утопично е и искането за премахване на представителната демокрация, в лицето на политическите партии и политиците, за тотално въвеждане на пряката демокрация.
Няма страна в света, където управлението на държавата и местните административни единици да се осъществява единствено и само от гражданите или обществени сдружения.
За съжаление нашият народ все още няма необходимата култура, познания и отговорност за създаването на функционираща пряка демокрация.
Протестиращите хем ненавиждат политиката и нейните професионални реализатори, хем на практика извършват политическа дейност и се стремят да постигнат политически цели.
Нормалният политически изход е
пълна лустрация на политическия елит на прехода и постепенната му замяна с новия елит на Промяната.
Що се отнася до подписването на договор между президента и народа за смяна на системата остава висящ въпросът, кой ще се подпише от името на целия български народ и с какво право.
А и за какво ще е необходим подобен договор щом президентът е овластен и легитимиран чрез гласовете на повече от 2 милиона души!
Общото между всички граждански протести е животинската ненавист към настоящия политически елит и искането за незабавна оставка на правителството на Б.Борисов.
Ненависта е към всички значими политици на прехода без значение дали са били в управлнието или в опозиция.
Народът иска мъст и възмездие за бедността, мизерията, демографската катастрофа, униженията, пропиляните години и липсата на бъдеще.
Проблемът на протестите по време на Ноемврийската революция в България е тяхната стихийност, некоординираност, разнопосочност и неясна, нереалистична визия за бъдещето след евентуалното падане на правителството на ГЕРБ.
Протестите може да постигнат много повече, ако има има минимална координация на основните цели и действия на протестните образувания.
Отговорното политическо поведение е подаване на оставка на цялото правителство, назначаване на служебен кабинет от президента и провеждане на предсрочни парламентарни избори в началото на 2019г.
Всякакви други действия при условие, че протестите се засилят още повече само ще усложнят и утежнят положението в държавата.
Това може да доведе до хаос, анархия и безвъзвратен разпад на останките от държавност.
Подобно негативно развитие ще засегне мнозинството от българския народ и всички участници в политическия процес без изключение.
Политическият ми инстинкт подсказва, че не е възможно нито 4–то правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП въпреки нейните неистови опити за присламчване до протестиращите.
Както е казал Карл Маркс: Историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс!
Гражданските протести за сетен път доказват
абсолютната обществена необходимост от нова политическа алтернатива, която да не е част от системните партии на тридесет годишното статукво на прехода.
Тази нова политическа алтернатива трябва да бъде създадена час по-скоро от всички партии, протестни и граждански сдружение, както и обществени организации, които са за нова политика за управление на страната.
Нова политика , която се основава на следните основни цели, като:
- възстановяване на държавността;
- ускорено догонващо развитие;
- шоково повишаване доходите на населението;
- безпощадна борба с бедността и корупцията;
- смазване на организираната престъпност;
- реформа на съдебната система;
- справедливо възмездие за палачите на прехода;
- спасение на нацията чрез нова демографска политика;
- реформа на социалните системи;
- реформа на публичната администрация;
- възстановяване и модернизация на българската армия;
- балансирана външна политика и др.;
Настъпи времето да се поеме историческа отговорност от онези политически дейци, обществени личности, политически сили и граждански сдружения които имат необходимия морал, смелост, управленски потенциал и на дело обичат България.
На карта е поставено настоящето и бъдещето на нашата Родина!
18.11.2018г. Радослав Радославов
