1. Ковидпландемията.
Безспорно натискът за раздухване на истерясването е в световен мащаб с малки изключение и острови на здрав разум. Медицинският фашизъм надминава този от началото на миналия век, а д-р Менгеле може само да им диша праха на новите медици. Натискът за ваксиниране в световен мащаб също е безпрецедентен. В някои държави се стига до терор, принуда и дискриминация. Гражданските общества, които иначе вият на умряло за всяко нарушено прав на ЛГБТ или различните етноси, мълчат като женски органи. Как да постъпи България - от една страна, няма как да им теглим майната на другите държави и да си правим каквото си поискаме. От друга - българите сме от малкото, които показваме и отстояваме здрав разум, което се вижда и по резултатите и ниската смъртност /а дали същата е само от вирОЗА, е много спорно, защото май настинки и друг вид грип изчезна по магия/. Това, което можем да направим, е мерките да са съобразени с гражданските права, засилена хигиена и повече пари в здравеопазването за профилактика и лечение. Който иска - да се ваксинира, но ясно да се посочат период на действие на имунитет, ако имат такъв, странични ефекти и лекарствени взаимодействия. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не се допуска дискриминация или да се ограничава правото на труд и образование. Държавната политика да бъде насочена към изграждане на колективен ЕСТЕСТВЕН имунитет.
2. Еврозоната.
Сериозен е належащ за обсъждане въпрос. Влизането в еврозоната и датата, поставена самоволно и без обществено обсъждане от служебното правителство, са огромна грешка. Отказът от национален суверенитет може да доведе до трайни и вредни последици, като от най-бедната ще ни направи най-мизерстващата и гладна нация в Европа. Твърдото ми становище е, че по такива важни въпроси трябва да се произнесе народа, а не случайници в политиката. Отказът от самостоятелна монетарна политика е толкова драстичен, че преди това трябва внимателно обмисляне. Нямаме срок за влизане в еврозоната по Договора за присъединяване към ЕС, така че спокойно можем да го отложим до края на съюза.
3. Мигранти.
България трябва да има ясна политика относно приемането на бежанци /които са малко/ и мигранти /които са много/, на територията си. В страна, която е обезлюдена, няма армия, а полицията предпочита да бие българските граждани, вместо да пази обществения ред, приемането им може да има сериозни и вредни последици за състава на населението. Изграждането на сериозна ограда и увеличаване на числеността и правомощията на гранична полиция са от жизнена важност и спешност в момента. Заедно със сътрудничество със съседните държави за преустановяване на това явление.
4. Децата.
Социалните експерименти с децата ни е крайно време да приключат. Социалната дистанция ги уврежда, а дистанционното обучение създава бъдещите неграмотни и необразовани кадри, които могат да станат само обслужващ персонал в чужди държави. Трябва държавна политика за преодоляване на травмите от социалния експеримент "ковидистерия" по отношение на децата, създаване на сигурна и защитена среда в училищата, където децата да могат свободно, без маски и дистанция, да общуват с връстниците си и да се образоват.
5. Национална сигурност.
Крайно време е службите да бъдат пренасочени от обслужване на политически интереси към защита на националните интереси. Ловът на руски шпиони е много готин и се признава и награждава от Козяк, но да питам как така пък не хванахте един турски шпионин за последните 20 години? Или гръцки? В българската политика участват лица, които отричат българската си идентичност и се кълнат във вярност на чужди държави, под благото око на тези, които трябва да ни пазят.
6. Бедността.
Социалното неравенство е толкова голямо, че стига абсурдни положения. И което е по-жалкото - богатите често са богати не заради работа и лични заслуги, а заради политически услуги и търговия с влияние или сенчест бизнес. Хора, работили по 40 години отговорен труд, допринесли за благата в държавата, получават мизерни пенсии, а младоци, печелещи обществени поръчки с фирми с два лева капитал и два дена трудов опит, карат лъскави коли и хвърлят пачки. Това не може да продължава повече така.
7. Хаосът.
Контролираният хаос според мен се създава умишлено. Всяко едно работещо нещо на територията беше унищожено и заменено с неработещо. "На всички трябва да ви е гадно" е новият девиз на държавата. Електронното правителство не само е илюзия, но и там, където има електронни услуги, скубането на коси и гълтането на успокоителни задължително съпътства услугата, която често излиза по-бавна и с повече грешки от другите услуги. В администрациите се въвеждат софтуери, които отнемат по половин час за въвеждане на документ. От едното бюро до другото се пращат писма с по три подписа. Никой не знае кой за какво отговаря, всичко се руши, а администрацията и политиците си прехвърлят топката, като основна цел е политическият противник да е виновен. Дали ще се свърши работата, не интересува никой. Именно в този хаос най-лесно се осъществява контрол. Защото българите се убеждават, че държава няма, никой не се грижи за гражданите на държавата и тук нямат бъдеще. Всъщност хаосът е умишлено въведен точно с цел контрол. И може да бъде преодолян бързо и адекватно, ако в политиката влязат мислещи и почтени хора.
8. Политическата система.
В България самостоятелна политика никой не може да води, защото политиката изисква здрав гръб и пари. Голяма част от по-големите политически партии са проекти на чужди сили и защитават всичко друго, но не и националните интереси. Партиите са зависими от финансирането, а успешен политически лидер е този, който е проект и плащат за неговото промотиране по медии и в обществото. Истината никога не се казва, а народът се манипулира от опитни пиари и психолози до степен да не осъзнава какво се случва в политиката. В България месианството е на почит, като българите се убеждават да се хвърлят от спасител на спасител, без да осъзнават, че ако искат промяна, тя зависи от тях, а не от някой, спуснат им с парашут от пиарите. В българската политика почти няма сериозен политик, който да не го държат с компромати и/или пари. Никой почтен не бива допускан до властта, защото статуквото не позволява да бъде разбито. Голяма част от българските партии се отчитат и се съобразяват с Козяк, защото осъзнават, че без подкрепата на парите и логистиката на краварите, няма да успеят в българската политика.
Накратко за мен това са проблемите. Безспорно има и много други важни неща. Но все трябва да се започне отнякъде.
Елена Гунчева
* Публикацията я илюстрирам с един паметник - изкъртен, забравен...там, където преди години имаше стотици хора, поднасящи цветя и спомнящи си за героизма на хората, сега има само забвение. Картина на отиващата си България.....
