Държавата дава милиарди левове за социално подпомагане. Голяма част от парите отиват не при болни хора, които не могат да работят, или възрастни, които вече са нетрудоспособни, а при млади и здрави мъже и жени, които са професионално „бедни“ вече поколения наред. Което обяснява и отказът за полагане на общественополезен труд, когато изобщо такъв се предвижда.
Социалната държава се е изродила дотолкова, че малцина работещи да издържат мнозина неработещи, голяма част от които просто не им се работи или имат претенции към работата. Но пък нямат претенции, че получават наготово пари. Оправдание има само за възрастните, болните и хората с увреждания. Останалите трябва да си заслужат помощите. Защото и работа има, това че не им харесва или е ниско заплатена, не трябва да се превръща в проблем на държавата. Защото, когато си гладен, ще приемеш каквато и да е работа, докато си намериш по-добра. Претенциите и настояването за помощи показват, че смяташ, че държавата ти е длъжна.
Държавата е длъжна да заплаща достойно труда, на тези, които работят и които са работили. И които са родили, осиновили или отглеждат дете. Оттам нататък социалната система се изражда в отглеждане на поколения търтеи. Които определено имат пари, защото отиват да си вземат социалните помощи с мерцедесите и с по едно кило злато по себе си!
Елена Гунчева
