По традиция във Великобритания, когато една партия състави кабинет, председателят на загубилата автоматически е официално обявен за „лидер на опозицията на Нейно величество”. Да, ама тук такава традиция няма.
Изглежда обаче, че това не важи за г-жа Нинова. Обратно – след парламентарните избори от март т.г. тя съвсем насериозно се взе за такава. И като се започна, та вече четири месеца.
Каквото и да издума г-н Борисов, г-жа Нинова все гледа да го затапи. Понякога оставам с впечатлението, че всичко вече се превръща в нещо като закачките на младеж и девойка от времената на бригадирското движение.
Ама тогава накрая те двамата обикновено се взимали. А сега трябва да чакаме както ще покаже бъдещето...
Не споря, че и „младежът” не пропуска да даде поводи за „закачките” на „девойката”. Един от последните например беше обяснението му, че ГЕРБ загубили президентските избори, просто защото не искали да ги спечелят. Тъй като, видите ли, премиерът внезапно прозрял, че под заплаха е поставен самият принцип на разделението на властите.
Да бе, да. Мигар през 2011 година ГЕРБ не държаха всички власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, местна и т.н.? Но това не им попречи да се преборят и за представителната – президентската (друг е въпросът доколко лицето, което я олицетворяваше, се оказа и достойно да представлява България).
Та кога в следващите пет години г-н Борисов осъзна, че подобна концентрация на всички власти в ръцете на една само партия е опасна за демокрацията? Освен ако не е намерил време да прочете и трактата на Монтескьо по този въпрос...
Ама едва ли. Поради което бих си позволил да му дам друг съвет.
Казват, че на президентските избори от ноември м.г. под мъдрото ръководство на Живко суджука в Добрич ГЕРБ били загубили около 10 000 гласа. Та на мястото на г-н Борисов аз бих препоръчал да възложи на несменяемия си и безпогрешен изборен анализатор Цецо проверка с колко са загубили във всяка една област.
Сиреч, колко още „суджуци” (и по-малки „суджучета”) има ГЕРБ по места, които отблъскват гласоподавателите с непрестанните си злоупотреби с властта (обществени поръчки, назначения само на свои хора, феодално високомерие към раята и т.н.) И може би тогава щеше има и доста по-точно обяснение на загубата си от това, че „не били искали да спечелят”...
Защото г-жа Нинова само това дебне – да се хване за една или друга изцепка на премиера. И да го подпука. Даже понякога направо тича пред вятъра, както става с декларацията на БСП по повод протестите на земеделските производители в Добруджа.
Впрочем не може да се отрече, че тактиката й е доста хитра – непрестанно да се стреми да вкарва г-н Борисов в обяснителен режим. Нещо като на онази проклета жена, за която все мъжът й е виновен за всичко. И на него не му остава друго, освен или непрестанно да се оправдава, или накрая изнемощял да вдигне ръце и да се признае за такъв...
Между другото в това й помагат и медиите, особено електронните. Навикът им да тиражират в детайли всяка една стъпка или действие на г-н Борисов е добре дошъл и за г-жа Нинова. Даже имам усещането, че понякога й е достатъчно просто да изгледа новинарските блокове, за да се подготви за поредната си задявка спрямо премиера. И тя не пропуска нито една възможност.
Ами тъй, „в шеги и закачки” между ГЕРБ и БСП, си я караме вече близо половин година. И ако в държавата ни всичко друго си беше наред, в това нямаше да има нищо лошо.
Лошото обаче идва, когато зад гърба и на двете основни политически сили остават големите проблеми на България – председателството на ЕС, уж позатихналата криза с емигрантите и набиращото сили напрежение между цигани и българи.
А при тях със „шеги и закачки” не върви.
Или ще организираме и проведем образцово (или поне прилично) председателството, или Европа трайно ще ни остави „на втора скорост” в приобщаването ни към нея.
Или ще се справим с опасността от поредната емигрантска вълна (а за част от българите тя май се превърна вече и в добър бизнес), или ще ни залеят нови стада от съмнителни и все по-нагли пришълци.
Или ще обуздаем разбеснелите се и неспирно самозабравящи се цигани, или ще се превърнем в племе под тяхно иго, при това все още отглеждано в (и от) държавата, т.е. от всички нас.
И тогава хич няма да ни е нито до политически шеги, нито до лични закачки. А до плач и рев
Проф. Драгомир Драганов
http://retro.bg
