Извънредно положение, почти военно. На ръба. Моите записки от окопа са на път да прераснат в моноготомник в сага за сам – нов жанр в антиутопичната белетристика, така си въобръзявам, докато слушам, как с несвойствен, майчински тон и без каскет, Гешев ни увещава да приемем неизбежността на военното положение, което ще ни гарантира сигурността а обратно, до вчера мекият генерал, д-р Мутафчийски, втърдява риториката и ни рецитира в извънредни включвания застрашителни данни и тревожни констатации от клиничната реалност и нарастващия брой покосени от коронованият, невидим враг.
Радвам се на привилегията да си платя сметките за тока с десетдневно закъснение и на великодушието да умра, като един от очакващите решението на ТЕЛК без пенсия от месеци, но да имам принос към целостта на икономиката. С малкото оцелял здрав разум се опитвам да си припомня онова, което знам за политечската манипулация и идеологическата пропаганда, все пак ми е професия или поне беше. Та сещам се за създадената по времето на първата световна война по времето на Уилсън правителствена комисия Крийл, която само за шест месеца успява да превърне миролюбивото население в истерично прозоваваща към война тълпа.
Прогресивните интелектуалци от кръга на Джон Дюи проповядват смайващо сходни с болшевишките тези: нужен е авангард, който да сочи посоката на „стадото“, държвата подкрепена от образованите знае начина, контролът над несъгласните е задължителен и се потушава всеки инакомислищ призив, заклеймен като индивидуалистки, нездрав фалш, развалящ хармонията на единството. Болшевиките също ще формулират идеологически скрижали, насочени към стриктно съблюдаване от неинтелигентния пролетариат, който следва авангарда от избрани и провиждащи в светлите бъднини. Шовинистичните послания и обобщенията от типа: ние сме заедно и сме нация, всички сме застрашени ако се разединим и вашият глас може да бъде чут само ако говорим в един глас консолидират тълпата, преди това здраво изплашената от врага, който не си поплюва.
След това ще се появи медийният доайен Уолтър Липман, теоритикът на либералната демокрация, който ще създаде „Прогресивна теория за либералнодемократичната мисъл“. Обществените интереси, според него напълно убягват от вниманието на обществото и следва „специалната класа“ да се заеме с управлението на нагласите. „Обръканото стадо“, както са наречени производителите на блага, ще бъде успокоявано с илюзията, че избира на свободни, демократични избори, отново сред представители посочени и подкрепени от бизнеса.
Методите за приспиване на стадото са прости и безотказни. То трябва да потребява все повече, появата на медии различни от вестниците позволянва нагледно да се възпитава потребност от консумация, потребяване, обладаване на материални придобивки. „Както тригодишното дете не знае какво да прави със свободата, така и обърканото стадо, трябва да бъде направлявано в курса на нещата, защото рационалността е рядко умение“, постулира теологът на естаблишмънта Рейналд Нийбър гуру на кръга около Кенеди.
В тоталитарната държава няма проблем тоягата да играе директно, както се случва на обратната страна на шахматната дъска и по силата на лениновата максима „политиката е концентриран израз на икономиката“се следват интересите на рационалната и интелектуална прослойка около Вожда и учителя. В милитаристичната, както определя Чомски САЩ, трябва да играе моркова, а именно да се създаде илюзията за солидарно участие в процесите и живота на обществото, раздаването с пълни шепи от благата на уверените в постижимостта на американската мечта и бълващата бляскави формулировки за „American lifestyle“ от мащабната пъблик рилейшънс индустрия.
Единственото държавно-капиталистическо общество в което няма нормален социален договор. То е управлявано изцяло от бизнеса. Медиите са под контрола на корпорациите, здравеопазването не е общодостъпно а двете управляващи партии са двете фракции на управляващата икономическа върхушка. На населението е осигурен минимален доход с който да потребява, зрелището Супер купата, ГМО пуканки и опцията да се волеизявява, като крещи абстрактни лозунги от типа: „Да подкрепим нашите войски“. Планът работи безотказно. Надграждане се налага, когато се появява Виетнамския синдром и населението става жертва на собственият си „Болезнени задръжки“ към употребата на военна сила. Скептицизма в обществото нараства, появява се десидентската култура.
Налага се „болезнената задръжка“ да се преодолее. Арсенала на пропагандата се обогатява със заплахи и безпощадни „истини“ за огромността на заплахата, която дебне и трябва да бъде изпреварена, за да не посегне на безметежното добруване на американеца. Няма да припомням за свъхпродуцирания ужас от появата в крупен план на големия враг Русия в САЩ и застрашителната роля на „упадъчната прозападна култура“ за СССР. Огледалото си работи. Така и до ден днешен. Холивуд иначе ще ни поощри увереността, че имаме свободна воля да избираме между червеното и синьото хапче, ще ни покаже че можем да бъдем Нео и да счупим матрицата условието е да се отучим да ядем и да искаме. А това е трудна задача, дори за назадничаво общество като нашето, в което едва от две-три десетилетия ни внушават от екрана, че по-хубаво и важно от готвенето и яденето няма, може би само да си здрав, но от гламави здравеняци ... да не се отклонявам. За гламавите здравеняци друг път.
Защо правя това абсурдно кратко експозе по задълбочените изследвания на Ноам Чомски върху пътеводната светлина в лидерското развитие на нашите ръководители? За да се опитам да обясня, че мерките, които се взимат от правителството няма да ограничат единствено разпространението на посятата от „неидентифицирана гад“ епидемия. Със сигурност обаче ще се постигне ефекта на свикване с униформата и търсене на утеха в появата на „компетентни“ говорители, все по-конкретни, все по „предопределени“ от заплахата, за която, съгласете се, че не знаем почти нищо.
Твърде вероятно е, бих казала почти гарантирано, че както дойде, така и ще си замине въпросния вирус, не слуайно все още отекват разумните гасове, които го твърдят. Счупването в увереността на обществото, че може да се справя само, без регулировчици и наставници, обаче е сигурна.
Нещо повече, по силата на стадното влюбване в образа, който виждаме най-често от екрана и дори се пристрастяваме да очакваме, защото ни носи обективните вести, ще свикнем и с кафявото – цвета на униформения диктат, нали така беше? Какво стилово разнообразие в униформата на началника на НОЩ! В същото време, президентът изчезна от фокуса на публичното внимание, като че по съвет на по-висша по чин сила... Сигурно е едно, че за управляващите нямат щета от целия този цирк. Хиперактивни са. Както и да го погледнеш – действат! В чий интерес, това е въпросът. Най-важният! Дали не са се притеснили наистина за населението? Нека предположим, утеха е. Иначе белия шум излъчван от медиите, който ни приспива с отличен резултат продължава.
Като унасящ бароков канон се подема статистиката от всички видове „правилни“ медии. Колко тестувани, калко заразени, колко оцелели...и в този заупокой тихичко долавяме, колко е санкцията ако не стоиш затворен, ако разпостраняваш смут, ако не спазваш новия режим, наложен от тези, които искат да съхранят живота. В същото време не чух, аз лично за набързо приетото решение да се започнат преговори за приемането на Албания и Северна Македония в ЕС. Не чух и за приемането на Македония в НАТО. За тълкуване на причините не си и мечтая, то сега дерта е да оцелеем, зер. Кафенее ми само пред очите и ми се чува дрънкане на оръжие, но то вече е хибридно ще ми възразите и аз моментално ще се съглася. Къде потъват милиарди за дни, ако сте разбрали нещо, споделете, не че е наша работа, ама си звучи леко обезпокоително, но и тава е дребнотемие на фона на единствено основателната, според правителството паника. Я да не питам глупости, като влизат ли все така, като вирус през зажаднели за чист въздух ноздри тоновете неидентифициран боклук през иначе строго вардените ни граници?
Гори ли се, като за последно в ТЕЦовете гнилочта на целия ЕС и прочее близък и далечен свят? А, и водата, водата, която не знам защо съм се запънала да разбера с какво се пречиства защо утаява все онази оранжево-розовеникава слуз с неизвестен произход? Прокурорът ще приключи скоро с разследването на престъпната приватизация и ще се заеме с концесиите, сигурна съм. Ще открие и нападателите на Слави, които ни демонстрираха, виталността на мафията в условията на свръх мерките за сигурност. За слепотата по невнимание чували ли сте? Направили един експеримент познат, като „невидимата горила“ Даниъл Саймън и Кристофър Шарби. Накарали хората да следят и да отброяват пасовете, които си подават два отбора. От 50 до 75 процента от хората не забелязали преоблеченият, като горила човек, който се появил на терена, улисани в проследяването на топката. Учените наричат това явление когнитивна слепота.
Чудя се, докато дебнем вируса, процентите и кварталния, който идва за да ни провери дали спазваме карантината, дали не станахме като есхиловите слепци с очи.
Дали на тепиха на извънредните мерки не се появи някакво друго чудовище, с доста по-внушителни размери от вируса с корона. Но май станах твърде мнителна. Ей от такива лабилни граждани като мен им е писвало на филантропите и на призваните държавници и са прибягвали до мерки като ограничаване на тревожните сигнали, не ли? Извинявайте че ви напомням, че който избира сигурността пред свободата, най-често губи и двете . Франклин не е закачил от меда на опитната пропаганда затова така си е мислел.
А мен да ви призная, за първи път започва да ме е страх, не от вируса, от тези дето ме пазят. Твърде сигурна се чувствам и пекомерно защитена, може би затова взе да не ми стига въздух, а може и Короната да ми се е стоварила, да му мисля сега кое зло беше за предпочитане. Дано не всяхме смут и не понесем санкциите, предвидени от обгрижващото ни правителство и парламент за подобна, непристойна гражданска позиция. Мисля справедливи ще са, аз защото се опитвам да разсъждавам по съвършено незначителни теми а вие, защото сте медия, която има неблагоразумието да дава трибуна на неправилни гледни точки.
https://frognews.bg/
