Като главен обществен проблем наред с несигурността се очерта отчуждението
Толерантността завършва с всеобщо безразличие, вече не изглежда като крайна цел, а като етап
Може ли още по-ниско да паднат българските политици, питат се загрижени за страната граждани. Е, нали виждаме как усърдно го правят ден след ден от последните избори насам! Особено мощно преобладаващите в Събранието евроатлантици, които не могат да стъкмят поне малко изгодно за отделните партии правителство.
Осъзнават резила си, знаят, че е всенароден, всеевропейски и планетарен. Особено тези от предишните и по-предишните управляващи. За някакви преговори помежду си се стягат и все ги отлагат. Междувременно от данни на европейската статистическа служба Евростат за 2021 г.. става ясно, че сред жителите на страните от ЕС най-недоволни от живота си са българите. Обаче мъжете, с малко, но се оказали по-доволни от жените. Неблагодарници!
Налага се изостряне на борбата с комунизма! След ДБ и ГЕРБ бърза да вземе инициативата, настоява за премахване на всички негови символи от публичните места. И дори на всяко училище, ВУЗ и обществена сграда да има надпис, че комунизмът е престъпен!
Правоверните на Ония ценности скоро и Китай ще осъдят като практикуващи престъпна идеология, че и Тайван за независим ще признаят!
След появата на християнска църква преди 2000 г. днес има около 300 независими църкви, нерядко враждуващи помежду си.
Така е и с комунизма. В САЩ се вихри вариант на особено агресивната му неотроцкистката форма, сходен вариант се присажда и в Европа. С него от лозунга „Равенство, Братство, Свобода“ се извежда за самостоятелно съществуване последната. Всичко става възможно, виновници за резултатите липсват.
Проблемите са в света наоколо, той ни наранява, казват. Същите както през комунистическата диктатура на Ленин-Троцки и Мао митове, легенди и илюзии на принудително налагана култура, чужда на човешката същност. С три увреждащи психиката липси у „ощастливените“ - на самочуствие, на контрол над съдбите си и на самоличност. Какво тук значи някаква си личност!
Нищо общо нямат такива надписи върху публични сгради с ускорено променящитата се реална психотравматична среда, в която живеят децата и младежите. Най-стресиращите и вредните дразнители са от психологическо естество: неспирни и повсеместни конфликти около и сред тях, липса на контрол от страна на болната държава, манипулативната информация и несигурност.
Обществото, което е поставило хората в такива условия, не е комунистическо, не е и било такова. Интензивни страхове и тревоги е създало наличното капиталистическо общество в разпад, то неспирно уврежда здравето на хората. С наложения от него комплект от етични принципи как да общуват помежду си, как да възпитават и образоват децата си, дори как да мислят.
Хората са оставени на волята на сили извън техния контрол. Кога ще ги връхлетят поредната пандемия или циклична рецесия, кога ще се срине поредната фирма и ще уволни персонала? Именно неолибералните практики тежко и повсеместно намалиха сигурността, а това повиши стреса, увеличиха се вредите за човешкото здраве, оформи се букет от хронични болести.
През 2012 г. Джоузеф Стиглиц писа: „Политическата система се проваля в същата степен както икономическата... проваля се в опита да даде онова, което обещаваше и създаде точно обратното - неравенство, замърсяване, безработица и най-важното - деградация на ценностите.“
Като главен обществен проблем наред с несигурността се очерта отчуждението. Хората се чувстват жертви на слепи икономически сили напълно извън техния контрол. Болезнено нарастна усещането за безсилие, безнадеждност, отчаяние.
Остава да бъдат баламосвани с мантри за Ония ценности, да бъдат противопоставяни по най-различни линии.
Членовете на ЕП на 15.9. т. г. за пореден път настояха България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Словакия и самият ЕС да ратифицират Истанбулската конвенция. Дошъл е моментът! Особени акценти поставиха върху осъждането на феминизма, атакуването на ЛГБТИК+, насилието и отблъскването по границите на мигранти. Последните съвсем обнагляха, естествено.
На 25 ноември отбелязахме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените. Съответните непеошници спретнаха отвличащо вниманието мероприятие. Тъкмо навреме една актриса си спомнив своя фейсбук профил, че е била жертва на мъжко насилие. Пет години таила в себе си болката, ето дошъл моментът да последва холивудския опит „ми ту“.
„Докоснал“ я по време на снимки лошият човек и се измъкнал безнаказано. Дори я заплашил пред 30 души екип, че ще го направи пак. Пак и пак се наложило да работи с него, но не намерила сили да извади медицинско, да се обърне към адвокат и съд, да заведе там поне трима от тридесетте свидетели! Поне във фейсбук профила си да му спомене името.
В медиите тръгва кампания за приемане на Истанбулската конвенция. Със законодателни промени поне в частта за домашното насилие, изразени в ограничение на свободата и забрана за връзка със социалната среда.
Всъщност борбата е за т. нар. позитивна дискриминация, за даването на нови и нови малцинствана специални привилегии главно чрез лишаване на мнозинството граждани от такива. За тях неизбежно дискриминацията е реална, няма как иначе. Правено е в САЩ и няколко западноевропейски страни, резултатите за обществата там са трагични.
Позитивно дискриминираните стават все по-пренебрегвани и по-чувствителни към знаците за отхвърляне и презрение, откровени или прикривани зад снизхождение. Все по-остро отказват да приемат, че може да мислят и правят каквото искат, но да го държат за тях си, да не се изпречват пред мнозинството. То пък се разпада на нови и нови малцинства.
Толерантността завършва с всеобщо безразличие. И вече не изглежда като крайна цел, а като етап. Хармонията между индивидите и общностите може да се случи само след излекуването на вътрешните тревоги. Не се случва, браковете се разпадат, мъжете силно ограничават взаимодействието с жени, те се чудят как да ги примамят, не се раждат деца или се зарязват.
д-р Илия Илиев
trud.bg
