Втори тото шанс, или игрите на позора

https://svobodnoslovo.eu/nachlna-dyasno/vtori-toto-shans-ili-igrite-na-pozora/16677 SvobodnoSlovo.eu
Втори тото шанс, или игрите на позора

Ако Левски поеме държавния биберон, този път всичко приключва

"Казал съм им на феновете, че никой бизнесмен не мога да накарам насила да стане спонсор на Левски. Но това е такъв клуб, че съм казал, че с тотото за реклама можем да им помогнем в един момент, ако искат. Видя се, че имат огромна фенска маса и това няма да е подарък. И на тях можем да помогнем да не им се смеят, че шапките им са без козирка."

Трудно е за вярване, но тези четири изречения излязоха от устата на министър-председател на страна-членка на Европейския съюз през 2020 г. Колкото и пъти да ги прочетете, усещането за абсурдност няма да ви напусне. Накратко - задава се скандалът на века.

От чие име говори Борисов и какво има предвид с тези глаголи в първо лице, множествено число? Можем да им помогнем?!? Ние, правителството? Ние, ГЕРБ? Ние, играещите тото? Ние, българите? Ние, болните левскари с власт?

Реклама на тотализатора... Пълен майтап. След наказателната акция срещу Васил Божков тотализаторът няма никаква нужда от реклама, просто защото остана без конкуренция.

По същата логика трябва да се рекламира Топлофикация София. Или защо не НАП. Как смятате - съществува ли човешко същество на тази територия, което да не е чувало за бляскавия бранд Тото 2? Или да не е наясно къде и как да си пусне фиша, стига да получи подобен импулс? Хорицата с хазартен нагон и блян за рязко забогатяване играеха тото и търкаха талончета далеч преди на масата да бъде поставена разменната монета Левски. Така че да оставим тези глупости на безнадеждните наивници.

Огромна фенска маса... Доколко Левски в настоящата си форма е привлекателен за рекламодатели и спонсори можем да съдим не от пазарния инстинкт на премиера, а от нулевия интерес на компаниите от частния сектор. Или поне онези, които не могат да бъдат "накарани насила", изкушени чрез облаги в обществения сектор или търсещи някаква форма на застраховка или индулгенция за недотам чистата си дейност.

Може би най-показателното име в списъка е "Щрабаг". Само да припомним - така се казва сектор "А" на стадион "Георги Аспарухов".

Трибуната, която още чака своята козирка и вдъхновила Борисов за шегата с шапките. Въпросната австрийска строителна компания изпълнява инфраструктурни проекти. Накратко - строи магистрали и подобни неща. По каква логика "Щрабаг" търси реклама сред привържениците на Левски? Какви потенциални клиенти са те? Вероятно всеки момент ще завалят поръчки за асфалтиране на холове, като в добрия стар виц от една отминала епоха.

Но всичко това е ясно като бял ден. Дори няма смисъл да връщаме лентата по-назад. Например до странния, макар и неосъществен завой на "Газпром" от "Българска армия" към "Герена".

Задава се ситуация, която далеч надхвърля мащабите на футбола, спорта и дори нездравите пристрастия на един премиер на страна-членка от ЕС през 2020 г.

Ако привържениците на Левски като общност поемат безропотно или дори с наслада държавния биберон, всичко е безвъзвратно загубено. Жалко за чистата енергия от последните седмици. Жалко за лозунгите "Левски значи свобода", "Левски, оле, нищо общо с МВР" и "Сами срещу всички".

От момента, в който БСТ грейне върху сините екипи, Левски окончателно ще се сбогува с ореола си на един по-различен клуб. Да, ще запази търговското дружество и няма да мине по унизителния път на вечния съперник. Но струва ли си да размениш няколко цифри в Агенцията по вписванията срещу честта и достойнството? Не отговаряйте веднага на този въпрос - потърсете отговора дълбоко в себе си, по възможност в пълно мълчание там, на Могилката...

Още по-страшно ще бъде, ако самото общество не реагира на задаващата се безочлива наглост - чрез тотото да се финансира пряко частно търговско дружество, чийто едноличен собственик избяга от страната заради серия от тежки обвинения. Държавни пари, с които да се покриват задължения за милиони към... държавата. И още по-лошо – да се плащат бомбастични заплати на откровени некадърници.

Един премиер. Един клуб. Едно общество. Втори тото шанс. Или просто игрите на позора.

Наско Георгиев

https://www.webcafe.bg/

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.